4-ти юли [bg]

Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
Серия: Женски клуб „Убийства“ #4
Год: 2006
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 954-529-455-8
Переводчик: Валерия Панайотова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «4-ти юли [bg]». Краткое содержание книги:

Инспектор Линдси Боксър (вече добре известна на българския читател от „Да умреш първи“, където става запознанството ни с Женския детективски клуб) храбро се завръща на сцената за своето четвърто и най-смразяващо разследване, което като нищо може да се окаже и последно. След бясно среднощно преследване с коли из улиците на Сан Франциско, лейтенант Линдси Боксър стреля при самозащита и по този начин отприщва верижна реакция, в резултат на която полицейското управление е опозорено, целият град е разделен, едно семейство е погубено. Всичко, за което е работила през целия си живот, зависи от решението на дванадесетте съдебни заседатели. За да избяга от медиите и разярените тълпи, Линдси се оттегля в дома на сестра си в живописно градче на океана. Но скоро след пристигането й се случват няколко зловещи убийства, които превръщат мирните жители в заложници. Няма улики, нито свидетели, но нещо напомня на Линдси за един неин неразкрит случай отпреди десет години, когато е била съвсем млад полицай. В разгара на жежкото лято Линдси и приятелките й от Клуба водят битка на два фронта — пред съдия и заседатели, докато се гледа делото й, и с неизвестен извършител, който е готов на всичко, за да не допусне разкриването на истината. Джеймс Патерсън вече повече от десет години радва читателите с едни от най-напрегнатите трилъри на всички времена и неслучайно е обявен за мега-бестселърният криминален автор на Америка.

Перейти на страницу:

— Не се притеснявай — обърна се Бройлс към Сам. — Просто кажи истината. Разкажи ни какво се случи в онази нощ, Сам.

Бройлс преведе Сам през серия загряващи въпроси, изчаквайки всеки път, когато момчето обвиваше с устни дихателната тръба. Отговорите му идваха на накъсани фрази, чиято дължината зависеше от количеството въздух, поето в дробовете, преди всяко всмукване от устройството.

Бройлс попита Сам на колко е години, къде живее, в кое училище е учил, преди да стигне до сърцевината на разпита.

— Сам, спомняш ли си какво се случи вечерта на десети май?

— Никога няма да го забравя… докато съм жив — отвърна Сам, като поемаше въздух през тръбата и произнасяше думите на тласъци през гласовата кутия. — Само за това мисля… и колкото и да се мъча… не ми излиза от ума… В онази нощ тя уби сестра ми… и съсипа моя живот.

— Възражение, ваша чест — изправи се Юки.

— Младежо — произнесе съдията, — зная, че е трудно, но моля, опитайте се да ограничите отговорите си до въпросите.

— Сам, нека да се върнем назад — изрече любезно Бройлс. — Можеш ли да ни разкажеш събитията от онази нощ и моля те, направи го стъпка по стъпка.

— Много неща се случиха — каза Сам. Пое въздух от тръбата и продължи. — Но не си спомням… всичко. Знам, че взехме колата на татко… и се изплашихме… Чувахме, че сирената се приближава… Сара нямаше шофьорска книжка… После въздушната възглавница изведнъж… се наду. Помня само,… че видях как тази жена… застреля Сара… Не знам защо го направи.

— Добре, Сам. Всичко е наред.

— Видях присвяткване — продължи момчето с поглед, впит в очите ми. — И после сестра ми… Тя беше мъртва.

— Да, всички знаем това. А сега, Сам, помниш ли си кога лейтенант Боксър стреля по теб?

В тясното пространство, ограничаващо движенията му, Сам залюшка глава. После се разплака. Сърцераздирателното му хлипане се прекъсваше от всмуквания на въздух, а всички шумове механично се усилваха от гласовата кутия.

Звуците бяха злокобни, не бях чувала подобно нещо в живота си. Полазиха ме ледени тръпки, както без съмнение — и всички останали.

Мейсън Бройлс бързо се приближи към клиента си, измъкна носна кърпа от предния си джоб и попи очите и носа на Сам.

— Искаш ли почивка, Сам?

— Не… сър… Добре съм — изцвили той.

— Свидетелят е ваш, адвокат — процеди той, хвърляйки ни злорад поглед.

Глава 91

Юки се приближи до тринадесетгодишния убиец, още по-беззащитен и малък сега в очите на присъстващите заради зачервеното от сълзи лице.

— Чувстваш ли се малко по-добре, Сам? — попита Юки, поставяйки ръце на коленете си леко приведена, така че очите й да се изравнят с неговите.

— Мисля, че да… като се има предвид…

— Радвам се да го чуя — изправи се Юки и отстъпи няколко крачки назад. — Ще се опитам да задавам кратки въпроси. Защо беше в квартал „Тендърлойн“ на десети май?

— Не знам… госпожо… Сара караше…

— Колата е била паркирана пред хотел „Балбоа“. Защо е била там?

— Мисля, че… купувахме вестник… Щяхме да ходим на кино.

— Смятал си, че в „Балбоа“ има щанд за вестници?

— Май да.

— Сам, правиш ли разлика между лъжа и истина?

— Разбира се.

— И знаеш, че си обещал да казваш истината?

— Напълно.

— Добре. И тъй, можеш ли да кажеш на всички защо двамата със Сара сте носили пистолети в онази нощ?

— Това бяха… пистолети на татко — каза момчето. Спря, за да поеме въздух и може би да помисли. — Извадих пистолета от жабката на колата,… защото си мислех, че онези хора… ще ни убият.

— Не си ли знаел, че полицаите се опитват да ви спрат?

— Бях уплашен… не карах аз и… всичко стана бързо.

— Сам, онази вечер беше ли дрогиран?

— Моля?

— Метамфетамин. Нали знаеш — амфетки, дискобисквитки, кока.

— Не съм вземал наркотици.

— Разбирам. Помниш ли катастрофата?

— Не съвсем.

— Помниш ли дали си видял лейтенант Боксър и инспектор Джейкъби да ви вадят от колата след катастрофата?

— Не, защото имах кръв в очите… Носът ми се счупи… Изведнъж… видях пистолети и после… те ни застреляха.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?