4-ти юли [bg]

— Действително си помислих, че сме я загубили — обясняваше Карла на Юки от свидетелското място. — Линдси ни е една от най-добрите.

След вялия кръстосан разпит на Мейсън, Юки призова следващия ни свидетел, Майк Харт от балистичния отдел, който потвърди, че куршумите, извадени от тялото ми, отговарят на пистолета на Сара, а куршумите, извадени от Джейкъби, са изстреляни от пистолета, намерен до Сам Кабът.

Бройлс нямаше въпроси към Майк, тъй че Юки призова на свидетелското място Джейкъби.

В очите ми напряха сълзи, когато видях стария си приятел и партньор да се запътва към предната част на залата. Походката на Джейкъби беше тежка, въпреки че бе загубил много от килограмите си. С мъка се изкачи в свидетелската ложа.

Юки го изчака да си налее пълна чаша с вода, след което му зададе обичайните въпроси — откога работи в полицията и колко време е в отдел „Убийства“. Последва въпросът:

— Инспектор Джейкъби, от колко време познавате лейтенант Боксър?

— От около седем години.

— Случвало ли ви се е да работите заедно с нея преди въпросната вечер?

— Да. Бяхме партньори три години.

— Попадали ли сте с нея в други ситуации, при които е трябвало да използва пистолета си?

— Да. Няколко пъти.

— И как според вас реагира тя под напрежение?

— Тя е страхотна под напрежение. А трябва да знаете, че при всяко излизане на улицата ние сме под напрежение, защото най-неочаквано от нищо може да стане нещо, без никакво предупреждение.

— Инспекторе, когато лейтенант Боксър се присъедини към вас вечерта на десети май, усетихте ли да лъха на алкохол?

— Не.

— Знаехте ли, че беше пила?

— Да. Защото ми го спомена.

— А защо ви го е споменала?

— Защото искаше да зная и ако преценя, да я сваля от колата.

— По ваше мнение, след като сте работили с нея толкова години, беше ли напълно във форма?

— Разбира се. Умът й сечеше, както обикновено.

— Ако способностите й бяха по някакъв начин накърнени, щяхте ли да тръгнете с нея на онази задача?

— В никакъв случай.

Юки прекара Уорън през вечерта на десети май, от момента, в който ме взе от „Сузис“ до последното нещо, което си спомняше.

— Бях доволен, че извадихме онези хлапета от колата. Тревожех се, че бензиновият резервоар тече и всичко можеше да хвръкне във въздуха. Свързах се с диспечерската ни, Карла Рейс, която е тук, и й съобщих, че Сам Кабът е със счупен нос от въздушната възглавница, защото е експлодирала в лицето му, докладвах още, че хлапетата може би имат вътрешни травми. Слабо съм ги познавал.

— Моля, инспекторе?

— Представа си нямах, че докато викам бърза помощ, оня малък мерзавец ще почне да стреля по мен.