Косачи [bg]

— Значи си била там, когато се случи?

— Всъщност, ето каква е работата — каза Цитра за втори път, сякаш имаше нервен тик. — В качеството си на стажант Косач, трябва да поправя… ами, някои лоши решения от миналото си. И така… искам да ти дам шанс да направиш същото и на мен. — Тя прочисти гърлото си. — Искам да ме бутнеш пред някой камион.

При тези думи Ронда ахна. Не го направи нарочно, просто не се сдържа.

— Сериозно? Искаш да те бутна пред движещ се камион?

— Да.

— Точно сега?

— Да.

— И твоят Косач няма нищо против?

Косачът кимна.

— Напълно подкрепям Цитра.

Ронда се замисли над предложението. Смяташе, че е способна да го направи. Колко пъти в живота ѝ се беше случвало да копнее да се отърве от някого, макар и временно? Едва миналата година беше буквално на косъм от „случайно“ поразяване с електричество на лабораторния си партньор в часовете по естествени науки само защото беше невероятен кретен. Но в крайна сметка реши, че той просто ще прекара няколко дни във ваканция, а тя ще трябва да довърши задачата им сама. Конкретната ситуация беше различна. Предоставяше ѝ се безвъзмездна възможност за отмъщение. Въпросът бе колко ѝ се искаше това отмъщение?

— Чуйте, истинско изкушение е — отвърна Ронда. — Но имам домашни и урок по танци по-късно.

— Значи… не искаш да го направиш?

— Не че не искам. Просто днес съм заета. Може ли да те бутна под кола някой друг път?

Цитра се поколеба.

— Добре…

— А може би ще е по-добре, ако някой ден ме заведете на обяд.

— Добре.

— Следващия път обаче предупредете някак за какво сте дошли, за да не побъркате майка ми. — После каза довиждане, влезе вътре и затвори вратата.

— Колко странно… — промърмори Ронда.

— Каква беше тази история? — попита майка ѝ.

Тъй като не искаше да навлиза в подробности, Ронда отговори:

— Нищо важно — с което ядоса майка си, точно както възнамеряваше.

След това се върна в кухнята и откри, че фидето ѝ е изстинало. Страхотно!