Косачи [bg]

Името на мъжа беше Бартън Брийн. Беше преминавал през подмладяване много пъти, имаше повече от двайсет деца, част от които бяха на повече от век. Настоящото му семейство се състоеше от последната му жена и трите му най-малки деца. Тъкмо те щяха да получат имунитет срещу Прибирането за период от една година.

— Ами ако не дойдат? — попита Цитра на път към дома.

— Винаги идват — увери я Косачът.

И се оказа права.

Пристигнаха малко след осем часа вечерта, мрачни и силно шокирани. Косач Кюри им нареди да коленичат пред входната врата и да целунат пръстена ѝ, за да получат имунитета си. След това тя и Цитра им поднесоха вечеря, приготвена от самия Косач. Утешителна храна: печено, зелен фасул и картофено пюре с чесън. Семейството очевидно нямаше апетит, но все пак яде по задължение.

— Разкажете ми за съпруга си — помоли Косач Кюри искрено и с нежен глас.

В началото на жената не ѝ се говореше, но съвсем скоро не можеше да спре да разказва истории от живота на съпруга си. Не след дълго и децата се присъединиха със спомените си. Човекът бързо се превърна от анонимен субект от улицата в човек, чийто живот вече липсваше и на Цитра, макар да не го беше познавала.

А Косач Кюри слушаше, наистина слушаше, сякаш беше твърдо решена да запамети всичко, което ѝ кажат. Очите ѝ се насълзиха неведнъж лице в лице със скръбта на семейството.

Тогава Косачът направи нещо наистина странно. Извади от робата си ножа, отнел живота на мъжа, и го остави на масата.

— Можете да отнемете живота ми, ако искате — каза тя на жената.