Тайната на фараоните [bg]

34

— Сигурни ли сте, че беше умно да водите тези хора? — попита Рената, като сочеше мъжете, които сега бяха вързани на предната палуба. Пътуваха към мястото на срещата с пълна скорост.

— Обещах им сделка — каза Кърт. — Ще е по-добре да им покажем стоката.

— Според теб какво ще стане, когато разберат, че имаме само пленници за размяна, а не плочки? — попита Джо.

— Ами стрелба, експлозиви и пълен хаос — отвърна Кърт.

— Е… обичайното.

— Поредният работен ден.

Джо се засмя, но Рената само се усмихна вяло.

— Точно в това е проблемът — каза тя накрая. — Дори да имахме плочките, те може да не искат да пуснах хората, особено след като знаят какво търсят. Артефактите в музея са дошли от колекцията на Дьо Кампион. Те са разкопавали „Софи Селин“ преди години. Това означава, че са също толкова голяма опасност за тях, както и самите артефакти.

Кърт погледна към морето, ярките му сини очи се присвиха заради сиянието. Очакваше ги трудна задача и всички шеги на света нямаше да я направят по-лесна.

— Ще трябва да ги изненадаме. С какви оръжия разполагаме?

Джо проверяваше запаса от муниции в оръжията, които бяха взели от пленниците.

— Два АК-47 и една подводна пушка — каза той. — Няма допълнителни пълнители и общо около деветдесет куршума за трите пушки.

— Аз имам деветмилиметрова берета с пълен пълнител, с осемнайсет патрона — добави Рената.

— Аз ще имам и блокче С-4 — каза Кърт.

— Това за оръжията, ами разузнаването?

Рената свали на телефона си сателитно изображение на района.

— Това е избраната от тях локация.

Лесно се виждаше залив. С формата на сълза и обграден от варовикови скали. В чашката му имаше пясъчен плаж. Чистата вода беше тюркоазена на следобедното слънце.