Защото те обичам [bg]

10 януари 2005 г.

— Заминавам, Конър.

Марк току-що е влязъл в приемната на своя приятел. Преди няколко месеца те си обзаведоха кабинет в „Тайм Уорнър Сентър“. Настаняването бе предвидено отдавна, но Марк не взе участие в него. Бяха изминали вече три години от изчезването на Лейла, които той бе посветил на издирването й.

— Къде отиваш?

— Не знам. Във всеки случай можеш да махнеш името ми от табелката на кабинета. Ако искаш да откупиш моята част, срещни се с Никол, тя няма да прави проблеми.

— Стегни се, приятелю! — окуражава го Конър с прегръдка. — Това, което преживяваш, е ужасно. Но не си сам. Имаш жена, която те обича, можеш да разчиташ и на мен. Днес повече от всякога имаме нужда да бъдем заедно.

— Знам — казва Марк, освобождавайки се. — Но не мога да се преструвам, това ми е вече непосилно.

Конър не се примирява толкова лесно:

— Знаеш, че успяхме всичко да преодолеем, ти и аз. Спомняш ли си? На живот и смърт! Нека ти помогна, както ти ми помогна навремето.

Но Марк остава глух за думите му. Тогава Конър подхваща, сякаш иска да убеди сам себе си:

— В крайна сметка човек оцелява: болката завинаги се е загнездила в сърцето му, той не забравя никога, но все пак оцелява. Това правя и аз от толкова години; ще те науча и ти да го правиш.

Но Марк вече не го слуша. Почти отчаян, Конър опитва да му отправи последно предупреждение:

— Не прави глупости: ако се забиеш някъде далече, няма да можеш да се върнеш.

Марк вдига рамене и се насочва към вратата. Той вече е другаде.

— Ако не се върна с нея, предпочитам изобщо да не се връщам.