Защото те обичам [bg]

— Едно кафе, това с нищо не ви обвързва.

— Не, благодаря! Достатъчно съм изнервена и нямам нужда от кофеин.

— Тогава си поръчайте шоколад. Действа като афродизиак.

— Говорите каквото ви падне — въздъхва тя и вдига ръка, за да повика такси.

— Истина е! Владетелят на ацтеките Монтесума е пиел по петдесет чаши на ден, преди да отиде да уважи жените си.

— Мислите се за много интересен?

Едно такси спира пред тях до тротоара и Никол бърза да се вмъкне в него.

— Дайте ми поне телефонния си номер! — моли я Марк.

— Има го в указателя — отвръща тя лукаво.

— Но аз не знам името ви.

— И него го има в указателя — подхвърля жената и затръшва вратата.

Таксито потегля. Марк тича няколко метра след него и е възнаграден с клаксоните на автомобилите, които се движат в обратна посока.

Разочарован, той стои неподвижен на тротоара. Замаян е като боксьор в нокаут. Странно! Убеден е, че е изпуснал жената на своя живот, и се проклина, че е постъпил като петнайсетгодишен хлапак.

Нищо чудно, че се държа високомерно към мен: явно виждаше насреща си един жалък палячо, идиот, който си прави плоски шеги…

Той, вярващ в предзнаменования, разчитащ на своя шанс, се ядосва, че не е имал време да й покаже какъв е всъщност. Още по-лошо: дори не е могъл да узнае името й и по този начин е изгубил всякаква надежда да я открие един ден.

С никого, дори с Конър, не беше споделял, че още от малък винаги е вярвал, че някакъв ангел хранител бди над него и го предупреждава, когато предстои да се случи важно събитие. Но днес нищо не му бе помогнало да се възползва от предоставилата се възможност.

Скапан ангел хранител — ядосва се той вътрешно. — Защо ме изостави да се излагам?

— Хей, гледай къде стъпваш! — вика му някакъв младеж на ролери, който лети към него.

Марк се отстранява, но твърде късно: сблъсъкът е неизбежен. Отхвърлен силно назад, той се просва върху тротоара.

— Как сте? — обезпокоен, младежът му подава ръка, за да му помогне да стане.

Марк се изправя и погледът му попада върху отсрещния стълб.

На стълба — афиш. Върху афиша — лице на жена. А под него — съобщение за предстоящ спектакъл: