Защото те обичам [bg]

— Сигурно заради кошмарите ти?

— Нещо по-дълбоко. Ако знаеш колко съжалявам, че убих онези двамата…

— Те бяха престъпници, най-долни мръсници…

— Може би, но аз станах като тях. И най-жестокото е, че се възползвах от парите им. Сигурен съм, че можехме и по-друг начин да се оправим.

— Не! — отсича Марк. — Знаеш, че без тези пари щяхме да си останем там. Съжалявам, че ти трябваше да носиш бремето, но стореното си заслужаваше цената. Виж, Конър, всичко това е минало. Гледай напред.

— За мен сякаш че беше вчера.

— Най-трудното отмина. Вече нищо не може да ни се случи.

Лейла се хвърля в прегръдките на баща си и прекъсва разговора им.

— Ето, татко, нося ти сладкиш. Хайде да направим самолет!

Марк хваща дъщеря си през кръста, но продължава да следи Конър.

— Вече нищо не може да ни се случи! — повтаря той, като да убеди и себе си.

— Всичко може да ни се случи — поправя го Конър.

— Не, ние сега сме по-силни, по-стабилни.

— Напротив, можем всичко да загубим.

Марк за момент се замисля, а после подхваща:

— Трябва да направиш като мен: да се ожениш, да имаш деца…

— Не мисля, че това е разрешение. Когато човек обича, става много по-уязвим.

— Не! — мъчи се да го увери Марк. — Става по-силен.

Но Конър не е убеден:

— Когато се страхуваш, че ще изгубиш тези, които обичаш, ставаш уязвим. Ставаш крехък: лесно можеш да бъдеш наранен, дори само ако бъдат засегнати близките ти. А аз не мога да си позволя да бъда уязвим.

— Защо?

— Защото в противен случай миналото отново ще ме сполети — казва Конър, допивайки чашата си.

Марк иска нещо да му отвърне, но Лейла вече го повлича в своите игри:

— Хайде, татко, няма ли да направим самолет?