Защото те обичам [bg]

В този миг я видя отново.

Седнала сама в задната част на салона, Алисън Харисън довършваше втората чаша с „Дом Периньон“.

— Розово шампанско… — констатира Марк и се приближи до масата на наследничката.

Алисън свали слънчевите си очила и вдигна очи към него.

— Пак ли ще ми кажете, че това е предпочитаното питие на Хемингуей? Мисля по-скоро, че е уискито…

— Във всеки случай това бе любимото питие на Кери Грант и на Дебора Кер22.

Тя му направи знак да седне. Надяваше се, че след предишния им напрегнат разговор той ще се върне. Този мъж, чието лице не й беше непознато, притежаваше странен магнетизъм, който нямаше нищо общо с обикновения чар или със съблазънта. Изчакването не продължи дълго. Когато преди няколко часа му се бе доверила, тя се бе усетила освободена от чувството на ужас, което отдавна я беше обзело.

— Защо ми се струва, че ви познавам?

— Още ли вървят тези номера за сваляне? — учуди се той, но го каза на шега.

— Говоря ви сериозно.

Марк реши да играе с открити карти:

— Всъщност и аз имах известна медийна слава преди няколко години.

— В коя област?

— В психологията. Преди известно време често се появявах по CNN и MSNBC. Бях като дежурен психолог, успокоявах зрителите след всяко трагично събитие: масовото клане в училището „Колумбин“, атентатите от 11 септември, нападенията с антракс…

— И вече не упражнявате ли професията си?

— Не, свършено е.

— Защо?

— Тъкмо заради едно трагично събитие. Но този път аз бях главният засегнат. В такъв случай човек осъзнава, че съветите, които дава на другите по толкова убедителен начин, в крайна сметка не са от полза срещу собствената му болка.

Сянка премина по лицето на доктора. Алисън гореше от нетърпение да чуе нещо повече, но настъпилата тишина я върна към собствените й тревоги. От алкохола, който бе погълнала по време на пътуването, я болеше глава. Въпреки това си наля чаша шампанско и я изпи наведнъж, някак насила. Щеше да си налее още една, но Марк я хвана за ръката, за да я разубеди.

— Ако се наложи да ви свалят на ръце от самолета, боя се, че вашите приятели папараците ще има да се радват. Не им правете този подарък!

Тя вдигна рамене.

— Няма да ми е първото унижение.

— Защо така упорито вървите против себе си?

— Защото това е единствената свобода, която ми остава — отвърна тя с пламнали очи. — Защото животът ми вече нищо не струва.

— Знам, че мъжете не бива да поставят такива въпроси, но ще ми кажете ли на колко години сте, Алисън? Двайсет и четири? Двайсет и пет?

— Двайсет и шест.

— Как човек на двайсет и шест години може да каже, че животът му не струва нищо?

— Това си е мой проблем.

Марк нарочно я провокира:

— Не разчитайте на мен да взема да се вайкам заради вас. Имате всичко: пари, младост, без съмнение и здраве. Твърдите, че животът ви не струва нищо, тогава променете го. Правете друго, с други хора. Можете дори да почнете от нулата: да си платите за ново лице, ново име, нов живот.