Убийство в Ню Йорк [bg]

— Никъде другаде не мога да хвана артерия — каза Глен.

Той беше потен, независимо, че имаше климатична инсталация. — Трябваше да го обърна няколко пъти. Не му беше останала дори една хубава артерия. Не се учудвам, че дебелото копеле ги е втвърдило. — Той плесна ядосано набръчканата плът на трупа.

Харолд се опули, защото не можеше да повярва, че един кротък млад мъж можеше да използва такъв език.

— Глен — каза му той накрая, — ти наистина се справяш добре тука и не бива да мислиш, че не сме доволни от работата ти, но аз лично смятам предоперационната за свято място, дори осветено, където към мъртъвците се отнасят с нужното уважение, каквото можем да поднесем на Бог в Неговата църква. Поради това аз не се чувствам комфортно тук, когато някой ругае или псува.

Младият човек веднага се извини.

— Добре — каза Харолд, — забрави. Ние всички се стресираме понякога.

Нищо подобно не се случи повече, въпреки че Харолд забеляза как Глен се опитваше да избягва пълните мъртъвци след този случай.

Ако Глен не обичаше дебелите покойници, напротив, щом се налагаше да обработва телата на млади жени, които минаваха през ръцете им, той ставаше съвсем друг. Имаше един случай наскоро с двадесетгодишна жертва от автомобилна катастрофа. Нейното лице беше на каша, и тя се нуждаеше от много работа, за да бъде в приемливо състояние при поставянето й в ковчега. Всъщност Харолд вече бе провел успокоителен разговор с опечалените й родители, като им внуши, че може би ще е необходим затворен ковчег. Но когато той спомена на Глен за това, младият мъж му каза:

— Нека да видя какво мога да направя, Харолд.

След балсамирането Глен извади своя пистолет за маджун, тубичката си с лепило и прозрачната паста против белези. Той още работеше, когато Харолд се прибра вкъщи.

Харолд погледна в предоперационната и видя младия мъж да наглася косата на момичето.

Глен го чу пред вратата и го погледна.

— Има бензин по главата й — каза той, почти нежно.

Къщата на Харолд бе точно зад погребалния салон за приемане на покойници, така че не се чувстваше неловко да остави Глен сам да работи. Но беше около единадесет часа, когато той чу, че колата му тръгва.

На следващото утро, Харолд стана пръв и отиде да види какво е направил Глен. Той трябваше да признае, че младежът имаше забележителна дарба за своята работа. Лицето на момичето беше възстановено с прозрачна паста и с фон дьо тен, така че ако човек нямаше предварителна информация, би помислил, че тя е само леко ударена. Харолд беше прекарал целия си живот покрай трупове и отдавна ничие тяло не го беше въодушевявало, но момичето изглеждаше толкова благо и спокойно, че той се прекръсти и прошепна кратка молитва. Докато се молеше, той дочу слаб звук, като стенание, излизащо от гърлото на момичето.