Убийство в Ню Йорк [bg]

— Мога ли да знам какво значи това?

— В класическата митология Тартарът е бил царството на мъртвите.

— Разбрах — каза Клер, — подземният свят. Нивото под нас.

— Позна. Както и да е, причината за дългото обяснение е, че Тартарът е мястото, където се случват сериозните неща.

Клер изгледа Патриция.

— Какво имаш предвид под „сериозни неща“?

— Търговия.

— С какво?

— Главно с фотографии.

— Ти говориш за незаконни снимки, така ли?

— Опитай се да не ни съдиш строго, Клер. За някои от нас Некрополис е всичко, което имаме.

Тя докосна ръката на Патриция.

— Извини ме. Продължавай.

— В Тартара всеки има кодово име, различно дори от псевдонимите, които се ползват в главната територия на Некрополис. Това е нещо като специална защита. Както и да е, тук има един особняк, който винаги има някакви странни снимки за продан. Аз не съм от тази група, повярвай ми. Но има хора, които са.

— Как се казва този човек?

— Той се нарича Харон. Мисля, че това също е от гръцката митология. Харон е бил лодкарят, който прекарвал мъртвите през реката, която ги отделяла от подземното царство. Ти трябва да му платиш; затова някога са слагали монети върху очите на мъртъвците.

— И ти наистина ли не знаеш кой е той?

Патриция поклати глава.

— Но докато аз си чатех с Бланш, Харон също е бил тук.

— Той може да се е сближил по-късно със Стела.

— Възможно е.

— И ако те са сключили договор — при положение, че този Харон е убиецът, — това вероятно е бил начина, по който той я е набелязал за следващата си жертва.

— Добре, това е възможно, нали? Очевидно е, че ти, естествено, не си оставила името и адреса си в мрежата. Но също е изненадващо лесно да се открият тези детайли. Съществуват сайтове с публичните регистри за гласуване. Освен това може да се намери някъде и сайт с фотографията ти. Това се случва. Аз намерих онзи ден един мой стар университетски годишник в мрежата.

Клер кимна замислено.

— Ще кажеш ли на полицията?

— Да, естествено. Но не смятам, че това ще промени нещо. Няма доказателство, нали така? — тя въздъхна. — Това не е, защото съм неблагодарна, Патриция, но се нуждая от нещо повече, от нещо много повече. Искам да ги накарам да стоят далече от Кристиан.