Убийство в Ню Йорк [bg]

— Ти някога наранявала ли си някого?

Виктор, чието истинско име беше Патриция, отвърна:

— Във фантазиите си мечтая за сексуално доминиране. Но също и за мирен свят, където да живея с Кейт Мос и да стана професионална китаристка. Аз съм благодарна за ангажиментите си към обществото, Клер. Искам да живея между хората, а това значи, че като всеки друг, трябва да регулирам своите потребности. — Тя сви рамене. — Вярно е, че добри и покорни „роби“ е трудно да се намерят, особено ако си дебела стара лесбийка. Но и моите „нормални“ приятели изглежда също не ги намират лесно.

Клер кимна с глава.

— Кажи ми, за какво става дума? — попита Патриция.

Клер скри някои подробности, но дори и без тях историята беше твърде странна.

— Какво смяташ да правиш? — пак попита Патриция, когато тя свърши.

Клер въздъхна.

— Не знам. Просто искам да бъда сигурна по един или друг начин.

— Тогава защо не се движиш по плана? Работи с полицията, докато те арестуват или елиминират Кристиан?

— Когато започнах това — каза Клер, — то ми изглеждаше… налудничаво, но възможно. Сега не съм толкова сигурна. — Тя помисли за момент. — Знаеш ли, преди да се занимавам с тези глупости за Хенри, аз никога не съм разбирала колко силен контрол оказват жените върху мъжете, колко е лесно да се включиш в техните фантазии. Убедена съм: Кристиан се преструваше, че е участвал във всички тези чудновати неща, само за да запази връзката ни.

— Питай някого, като мен, който е вътре в тези чудновати неща, за да ти каже, че той е твърде щастливо момче.

— Съжалявам. Не го направих…

Тя не обърна внимание на извинението на Клер.

— Не се безпокой, аз знам какво имаш предвид. Как мога все пак да ти помогна?

— Според полицията, Кристиан е посещавал Некрополис. Чудя се има ли някакъв начин да се провери това?

— Малко е вероятно той да използва своето истинско име. Дори и да попадна на него, как мога да разбера, че е той?

— Е, добре — вие и двамата се интересувате от Бодлер, ако това може да помогне.

— Хм — помисли Патриция. — Имаше някой. Неотдавна. Миналата есен? Казваше се Бланш.

— Тя ли?

— Да. Което, естествено, не означава, че беше жена. Различията между половете не са много устойчиви в Некрополис, когато се събират в него. Мъжете стават жени, жените се преструват на мъже. После това престава да има значение. Започваш да възприемаш хората само в техните лични отношения.