Турнирът [calibre 1.47.0]

Трябва да призная, че бе великолепен звяр. Обикаляше на четирите си лапи в огромната клетка, но щом видя владетеля и тълпата, се изправи на задните си лапи, издигайки се на дванайсет стъпки височина, и изрева гневно в лицето на султана.

Султанът не помръдна.

- Харесва ви - каза Иван на гръцки и се ухили. Султанът се засмя. Тълпата се закиска нервно. - Но ще ви помоля да не доближавате клетката — добави Иван. -Може да стига надалеч.

Докато гледах огромната мечка в яката й клетка, заемаща централното място в забележителната менажерия, си помислих за начина, по който се отнасяха моите сънародници с мечките - измъчваха ги, връзваха ги за стълбове и пускаха бойни кучета да ги нападат, докато тълпата наоколо надаваше крясъци и залагаше. Почувствах се засрамена.

- Руската мечка - каза Иван - е най-големият хищник на сушата. Може да убие човек само с един удар на лапата. За щастие мечките рядко убиват хора. Хранят се предимно с ягоди и корени, понякога с млади елени, а големите мечки като тази най-много обичат сьомга. - По даден знак човекът до Иван, който се грижеше за животното, хвърли мъртва сьомга към клетката. С изненадваща бързина мечката се пресегна през решетките, улови рибата с ноктите си и я разкъса на две с мощната си захапка. Тълпата ахна благоговейно.

- Мечката трудно се дразни, но когато е ядосана, поради размера и силата си се превръща в страховита сила. - Иван се ухили. — Също като Московското княжество.

Султанът се усмихна снизходително, оценявайки и позволявайки на Иван да демонстрира гордостта си. !

Знаех, че войските на Сюлейман влизат в сблъсъци с руснаците на север от империята, но това беше район, към който мюсюлманският султан не проявяваше интерес. Както бе казал Иван, населението там беше голямо. А и руснаците бяха прочути като яки хора, калени от суровия климат в онези земи.

Престолонаследникът Селим обаче не беше толкова снизходителен.

- Твоето княжество все пак ни плаща данък, млади княже - каза той. - Мери си думите или баща ми може да реши да изпрати губернатор там. А може и аз да го направя, когато стана султан.

Лицето на Иван почервеня, но той предпочете да премълчи.

Султанът му се притече на помощ и го избави.

- Стига, Селим, момъкът не искаше да обиди никого. Той говори просто от гордост. Гордее се с родината си и с този великолепен звяр. Благодаря за подаръка, княже Иван. Ще милея за него.

Малко по-късно султанът се оттегли заедно с престолонаследника и по-голямата част от антуража си. Докато си тръгваше, принцът се усмихна на Елси и тя отвърна тутакси на усмивката му. Останалите гости, не повече от десетина-петнайсет, останахме да се разхождаме из прекрасната менажерия.

Двете с Елси зяпахме клетката на маймуните, когато Иван се появи до мен.

- Чувал съм истории за баща ви, крал Хенри - каза ми на английски. — Велик човек, крал, който ще остане запомнен като... не зная думата... грозни.

- Грозни ли? — повторих аз.

- Означава... как да го кажа, всяващ страх или страхопочитание у врага. Ужасен... не, не е това. Не е това.

Страховит. Да.

Баща ми определено отговаряше на това определение, поне в моите очи.