Турнирът [calibre 1.47.0]

— Със сигурност. И с нетърпение очаквам следващото събиране утре вечер! - възбудено отвърна тя. -Защото тогава смятам да хвана принца между бедрата си и ако това се случи, шансовете ми да стана негова кралица никак няма да са малки.

Стигнахме при портите на личната менажерия на султана, където бяхме посрещнати от група начело с Иван, дребния велик княз на Московското княжество. С него имаше неколцина представители от двореца и шепа чуждестранни гости.

Менажерията на султана се намираше северно от дворцовия комплекс, недалеч от някакво военно пристанище от тази страна на носа. Ограждаше я висока тухлена стена. Портите се издигаха пред нас - черни железни решетки във висока арка. Зад стената се чуваха животински звуци -тръбене на слон, ръмжене на котка от джунглата, възбудени крясъци на птици, заобиколени от опасни съседи.

Иван ме видя и се усмихна широко. През цялата ни предишна неприятна среща не го бях видяла да се усмихва нито веднъж. Това ме изпълни с подозрения.

— Принцесо Елизабет! —оживено каза той на английски със силен акцент. - Толкова се радвам, че дойдохте. Когато се срещнахме на опашката за аудиенцията със султана, не знаех коя сте, но след това разпитах и разбрах, че сте принцеса на Англия, дъщеря на самия крал Хенри. Много се интересувам от Англия и съм голям почитател на постиженията на баща ви. Моля да ми простите, ако съм бил груб при предишната ни среща. Групата ми закъсняваше, бях ядосан на хората

210

си и така се срещнахме при неприятни обстоятелства. Смирено се извинявам и ви моля за прошка.

За момент онемях. Грубото момче беше изчезнало и тялото му сякаш бе обладано от изключително приятен и благовъзпитан младеж. Господин Аскам, мътните да го вземат, май беше прав.

- Имате късмет, че не съдя за хората по първата среща с тях - уверено и спокойно отвърнах аз. - Намирам за разумно да се видя с някого поне още веднъж, преди да си правя заключение за характера му. - Не обърнах внимание на сподавеното кашляне на Елси зад мен.

Иван като че ли изпита облекчение.

- Вие сте толкова умна, колкото и прекрасна. Повтарям, изключително съм доволен, че дойдохте.

Никой дотогава не ме беше наричал прекрасна. Дори аз самата не се смятах за такава с моите оранжеви къдрици и луничава кожа. Но когато онова момче го каза, въпреки предишните ми опасения се почувствах доста благоразположена спрямо него. Определено ми хареса да ме наричат прекрасна.

В този момент изрева рог и всички се обърнахме. Султанът и принцът идваха по виещата се алея от двореца начело на огромна свита от стражи, служители и други придворни.

- Моля да ме извините. Елизабет - каза Иван. — Имам ангажименти. Но се надявам да ни се отвори възможност да разговаряме по-късно.

И с усмивка се отдалечи да посрещне султана.

Скоро огромната желязна порта на менажерията се отвори и водени от султана, престолонаследника Селим и княз Иван, ние минахме през входа. Докато минаваше покрай мен, султанът ме забеляза и мълчаливо кимна, а принцът видя Елси и също й кимна, но по различен начин.