Турнирът [calibre 1.47.0]

- Какво!? - възкликна Елси. - За бога, Беси, какви ги говориш?

- Дори само при това пътуване станахме свидетели на една женена двойка, в която съпругата, госпожа Понсонби, господства над съпруга си като тиранин. Той не й е равен. Не е дори неин приятел. Той е неин слуга. Не мисля, че бракът трябва да е такъв. Той би трябвало да е връзка между равни.

-Да, но...

- Видях бардак, където срещу заплащане на собственика клиентът използва тялото на проститутката за собствено удоволствие. Видях Божии служители да използват телата на други, за да задоволят страстите си.

Елси понечи да заговори отново, но не й дадох възможност.

- А неотдавна ти разказа надълго и нашироко за нощните си приключения, в които съвкупяването е просто развлечение. Приятно, несъмнено, но развлечение, игра, акт на взаимно удоволствие за самото

удоволствие. — Замълчах за момент. - От всичко това стигам до заключение, че животинската ни природа ни кара да се отдаваме на плътски занимания. Те са напълно естествени, също като да се храниш и спиш. Проблемът според мен е в двете измислени от хората неща - брака и религията. Именно те правят съвку-пяването сложно и болезнено. Бракът носи идеите за вярност, изневяра и чувство за собственост, а религията заклеймява някои видове близост като грешни. Питам се дали животът ми няма да е по-добър, ако изобщо не се омъжа.

Обърнах се към Елси, предлагайки й възможност да отговори.

Тя обаче само се загледа замечтано към дърветата и небето и рече:

- Честно казано. Беси, мислиш прекалено много и това ще те направи нещастна. Животът е много по-сладък и лесен, когато се оставиш на вятъра да те понесе.

И при тези думи се завъртя безгрижно. Погледнах я накриво и се зачудих дали наистина не мисля прекалено много върху нещата. Запитах се също дали Елси мисли достатъчно. Тя например се наслаждаваше на нощните сбирки и на плана си да омае престолонаследника Селим, но дали подобно на шахматиста, забравил, че противникът му също има план, се замисляше как другите могат да приемат поведението й на тези сбирки?

Запитах се и дали е умствено способна да е в крак с мен и моето прекалено мислене. Макар приятелката ми да беше четири години по-голяма от мен, дали не я бях надраснала? И дали изобщо ми беше приятелка?

- Тъй като така и така сме на темата - казах, - къде беше тази нощ?

- О. Беси - възбудено каза тя и веднага се съсредоточи, когато стана въпрос за нея. - Приближавам целта си.

208

- Каква цел?

- Да легна с принца - развълнувано прошепна Тя. - Снощи оргията беше в личната му баня. Боже мой, беше по-възхитително, отколкото предишните два пъти! Представи си. Беси - мраморни бани, полирани до съвършенство и пълни с димяща гореща вода, затоплена от пещи под пода. Розови цветчета навсякъде и изключително мек. успокояващ аромат на масла във въздуха.