Професии за резиденти ((1974 г., фантастичен роман, том 1))

И какво точно е това: неоренесанс, неоромантизъм, магически реализъм, диаболизъм, окултно-мистична фантастика? Или фантасмагории на графоман като „Белия Лъв“ в нашата психиатрия?… Трудно е да се каже.

От най-древните митове и легенди за грехопадението, през „Просперо“ на Шекспир и „Каменния гост“ на Пушкин, през превъплъщенията на Фауст, Вагнер и Мефистофел, та чак до Уайлд, Гогол, Достоевски, „Майсторът и Маргарита“, Томас Ман, Хесе, Ричард Бах или нашумелата напоследък и у нас „Операция Троянски кон“ на Бенитес, тази вечна тема неудържимо избликва през вековете и съзнанията или изригва като вулкан, за да тревожи света с непримиримостта на човешкия дух!

Заглавието е подвеждащо за всички ония, които биха искали да си попълнят бибилиотеката с последното „криминале“, трилър или екшън. Нищо общо с тривиалния, кървав натурализъм и картонената конфекция от плоски фигури на сексбомби и супермени. Идеята за свръхчовека лъха силно от всеки образ в това „нещо“, което само условно наричаме „роман“. Той и композиционно е само резюме, суров материал. Но героите му съвсем не са Нитчевите свръхчовеци, а такива, които, изглежда, преминават през горнилото на Шпенглер. И — в един драматичен момент на инвазия на Запада в най-пошлия му вид у нас — те говорят за фактическия залез на Запада и за една концепция в духа на Достоевски: човекът е свръхценен единствено във великата полифония от истини; Дяволът не е вече лош, той е спечелен на страната на Доброто; и сега, със сизифовски усилия, изправя собствените си грехове и погрешки, макар и често с класическия си реквизит и арсенал. Защото знае, че скоро тази вселена ще избухне.