Завръщането на императора
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на императора». Краткое содержание книги:
Но Стен — както обикновено — има свои планове. Защото той знае нещо за Вечния император, което ще разтърси Империята из основи. И за да изпълни своята роля, трябва просто да убие петте най-могъщи същества във вселената.
— Разбира се, ще се намерят и такива, които биха казали, че искате да ни използвате — каза старата жена. Този път, когато тя се засмя, Кес подскочи. — Но как бихте могли? Всичко, с което разполагам, е този беден съсъд — тя драматично очерта с ръце облеченото си в роба тяло. — И той е изпълнен с радостта на свещените сфери. — (Тих кикот.) — Използвай ни, ако желаеш. — (По-силен кикот.) — Има достатъчно радост за всички.
— Но няма ли радостта да бъде дори по-голяма — поде Кес, опитвайки се да избегне твърде плавния преход, — ако повече същества изповядват същата вяра като вас?
Този път Зоран не се засмя. Погледна го изучаващо. Очите й бяха остри и проницателни. Кес усети, че го преценява.
— Бяхте права в предположението си, че моите чувства не са твърде различни от вашите — продължи той. — Не знам нищо за Свещените сфери. Нито за боговете. Или божествените представители. Но вярвам в едно. Непоклатимо. И то е, че Вечният император е все още сред нас.
Зоран замълча. После изстреля бързо:
— Защо ти е необходимо да вярваш в това?
Кес не отговори. Поне не направо. Струваше му се, че долавя истинската същност на тази жена.
— Спряхте да се смеете — каза само.
— Какво имахте предвид, когато казахте, че искате да помогнете на другите да чуят мислите ни? — попита старата жена. — Да ни дадете пари?
Кес отвърна, че орденът й ще получи пари.
— Временна подкрепа?
Кес поясни, че като член на Тайния съвет, неговата подкрепа едва ли би могла да се разглежда по друг начин.
— Какво ще поискате в замяна? — попита тя.
— Само това, което бихте ми дали, дори без да ви подкрепа — отговори Кес. — Информация. Искам да бъда уведомен, когато някой от членовете на ордена ви — независимо къде се намира из Империята — докладва за появяването на Императора.
— Прав сте — кимна Зоран. — Никой от нас не би скрил подобна информация. В крайна сметка, нали се опитваме да убедим другите точно в това?
Кес не сметна за нужно да отговаря.
— Ще бъдете залят — каза тя след малко. — Нашата религия — ако може да се нарече така — привлича много индивиди, с, да кажем, луди умове.
— Наясно съм — заяви Кес.
Зоран го гледа дълго време. После се разнесе смехът й — див и звънтящ.
Сделката беше сключена.
Кес продължаваше да разгръща мрежата си над мътните води. Докато го правеше, не можеше да се въздържи да не се взира в тъмнината с надеждата да съзре величествената сребърна сянка на Вечния император, стаена в дълбините. Упражнението беше безсмислено и мъчително. Струваше му се, че прилича на умиращо от глад същество, купило си лотариен билет. Надеждата засега му даваше опора. Поне имаше нещо, за което да помечтае известно време. Но надеждата беше просто тънко покритие на трагична участ.
Ала Кес умееше да се владее. Разпозна истинската природа на здрача, но не потъна в него, а продължи нататък. Докато неговите колеги трескаво продължаваха с грабежите у дома и в световете на Хонджо, той изплиташе брънките на тайната си игра.
Остана да добави само още една брънка, да получи само един ключ. И това беше най-трудната и най-опасната от всички задачи — да привлече полковник Пойндекс, шефа на корпус „Меркурий“, на своя страна. Когато накрая установи каква ще бъде цената, Кес не се поколеба дори за миг.
На живо полковникът изглеждаше също толкова невъзмутим, колкото и на екрана, когато обяви предстоящия опит за атентат. Слушаше внимателно всяка дума на Кес. Не мигаше, не се усмихваше, дори не помръдна на стола си.
Кес внимателно излагаше разсъжденията си и подчертаваше логиката им. Императорът е бил обявяван за изчезнал — той не каза „умрял“ — и преди. И винаги се беше завръщал. От друга страна, запасите от АМ2 винаги следваха същия курс: намаляваха по време на отсъствието на Императора и се изливаха в изобилие, когато той се появеше отново. Тази част от аргументите беше доказана — от екипа на Лагут и компютъра на Кес. Възникването на дефицит от АМ2 съвпадаше с периодите, за които митовете и слуховете твърдяха, че Императорът е изчезвал.
Най-накрая Кес приключи и се отпусна в креслото със същото безизразно изражение като това на шефа на разузнаването.
— Чудех се защо сте се срещали с онази жена, Зоран — подхвърли Пойндекс. — Сега всичко си идва на мястото. Изглеждаше ми напълно необяснимо в началото.
Кес потисна инстинкта си да зяпне от изненада, при шокиращия факт, че Пойндекс, очевидно, следи всеки член на управляващия Съвет. Знаеше, че подобни подхвърляния са любимата тактика на полковника — да спечели предимство с привидно случаен словесен удар.