Преследване на времето ((Изкуството на свободата))
- Автор: Грънчаров Ангел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследване на времето ((Изкуството на свободата))». Краткое содержание книги:
Ясно е, че тя се опитва да постигне
разглеждано като шанс на човешкото „улавяне“ и справяне с времето — защото бъдещето като че ли „иде към нас“, а от нас се иска само готовност да го посрещнем. Вярно е, че бъдещето „още го няма при нас“, то е „някъде напред“ (или пък „навътре“, в нас самите!), но ние можем да се подготвяме още сега за него — подчинявайки настоящето си на „активно очакване“ на това бъдеще, очакване, което да предизвика реалната среща на този човек с идващите към него… „негови собствени възможности“. Нагласата към бъдещето доминира при онези хора, които гледат на своето настояще като даденост, „отпусната“ ни от бъдещето. Те са ориентирани именно към бъдещето, „откъдето“ като че ли извира времето, „откъдето“ иде родилото се и започналато нов живот време. Щом като настоящето е реализация (при това страстно желана!) на „дошлото при мен“ (и също така „съкровено желано“!) бъдно време, то значи това последното е изключителния шанс на човека, в него е скрита
от която съм длъжен да се възползвам. С миналото нищо повече не може да се направи, то вече е изживяно завинаги и окончателно (като непосредствено, за първи път случващо се събитие), настоящето ни се изплъзва ако започнем да го разглеждаме като проста даденост на „този миг“, за един миг изчезващ в небитието. Затова единствено бъдещето, разбрано като изключително многообразие на неотвратимо идещи към нас възможности — които само трябва достойно да посрещнем, от които трябва само да се възползваме — е реалното време, с което човек разполага и като „времеви ресурс“, и като предстоящо сбъдване на желаното, на осъществяване на страстно жадуваното и дълбоко потребното. И за да не стане така, че „придошлото внезапно“ бъдеще да ни свари неподготвени, блуждаещи без готовност, без цел и посока — подобно на носения от морските течения платноходен кораб с развален рул или без кормчия — то ние трябва да сме живели с бъдещето още преди то да е станало настояще : като един вид сме проецирали себе си в него, като сме станали близки на своето бъдеще, а то е станало предразположено към нас. С други думи казано взаимната откритост между човека и неговото бъдеще се подготвя от подчиненото на бъдещето настояще, т.е. от живота, „гледан през призмата на бъдещето“, на това, което ще бъде („бъдеще“!). Свободата всъщност е точно в това: да не се отказваш от своето бъдеще, да правиш бъдещето си свое, да разполагаш с бъдещето си съобразно себе си, да превърнеш бъдещето си в своя драгоценна собственост и най-скъп жизнен капитал. Затова безразличието към бъдещето се оказва
и отказ от себе си, от своята самобитност и човечност, отрицание на свободния живот, предаване на своя живот в ръцете на случая или пък във властта на една неумолима съдба. И ако за живота се иска известен талант, то и за бъдещето се иска определен усет — или, както е казал Шопенхауер:
„Обикновените хорица само се чудят как да прекарат времето, а човекът с талант се пита как да го използува.“
а още Сенека е съветвал:
„Разглеждай всеки ден като отделен живот“.