Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
Гендибал достатъчно ясно виждаше, че го лъже. Не я бяха молили; но на лицето му не се отрази нищо.
— Какво ще правиш ти в тоя живот, ако не се омъжиш?
Нови удари с длан по масата.
— Аз бъдеш ойчен. Аз не бъдеш фермерка…
— Ами ако не мога да те направя учен?
— Тогава аз бъдеш нищо и искам да умра. Аз бъдеш нищо в живота, ако аз не бъдеш ойчен.
За миг му се прииска да проучи ума й и да открие колко силна е нейната мотивация, но не бе редно да го прави. Един говорител не може да се забавлява, тършувайки из безпомощните умове на другите. Науката и методите на менталния контрол — менталиката — имаха собствен морален код като другите професии или поне би трябвало да имат. (Той изведнъж съжали, че преди малко бе атакувал проктора.)
— Защо не бъдеш фермерка, Нови? — с една лека манипулация той би могъл да я накара да се задоволи с това, а също и да накара някой демски простак да се ожени за нея, а нея пък — да бъде щастлива, че ще се омъжи за него. Нямаше никому да направи зло. Щеше дори да е добро дело, само че не беше законно и следователно немислимо.
— Аз не бъдеш — каза тя. — Един фермер е дръвник. Той работи със земнобуци и сам става земнобуца. Ако аз бъдеш фермерка, аз също бъдеш земнобуца. Аз ще временямам да чета и пиша и ще забравя. Моята глава — тя сложи длан на слепоочието си — ще се развали и ще се сплуе. Не! Ойчен бъдеш различен. Замислен!
(Гендибал забеляза, че под тази дума тя разбира по-скоро „интелигентен“, отколкото „внимателен“.)
— Ойчен живее с книги и със… със… аз забравих как им беше името — тя направи жест, който би трябвало да означава, че върши някакви смаляващи операции. Говорителят не би разбрал нищо, ако не го водеха умствените й излъчвания.
— Микрофилми — каза Гендибал. — Откъде знаеш за микрофилмите?
— В книги аз чета за много работи — гордо отвърна Нови.
Той вече не можеше да удържи желанието си да научи нещо повече. Това беше необикновена жена и досега не бе чувал за друга като нея. Демяните никога не биваха вербувани, ала ако Нови беше по-млада, да речем десетгодишна…
Какво прахосничество! Няма да я обезпокои, ни най-малко няма да го стори, но каква е ползата да си говорител, ако не можеш да изследваш необикновените умове и да се учиш от тях?
— Нови — каза той, — искам да седнеш тук за момент. Стой съвсем тихичко и не казвай нищо. Не помисляй дори да кажеш нещо. Просто си представи, че заспиваш. Разбра ли?
Уплахата й се върна мигновено.
— Защо трябва да правя това, учителю?
— Защото аз искам да поразсъждавам как ти би могла да станеш учен.
В края на краищата, колкото и да бе чела, нямаше никакъв начин тя да знае какво всъщност означава „учен“. Поради това беше необходимо да разбере какво си мисли, че е.
Много внимателно и безкрайно деликатно той заизследва ума й — по-скоро усещайки го, отколкото наистина да го докосва — сякаш поставяше ръката си върху полиран метал, без да оставя отпечатъци. За нея учен означаваше човек, който винаги чете книги. Нямаше и най-смътна идея защо се четат книгите. Мисълта да бъде учен извикваше в нейния ум картината на всекидневната й работа — изпълняване на нечии поръчки, готвене, чистене, следване на заповеди — но вършена в Университета, където щеше да има достъп до книги и време да ги чете и по някакъв неясен начин щеше „да се изучи“. Всичко се свеждаше до това, че тя искаше да бъде слугиня — негова слугиня.
Гендибал се намръщи. Слугиня демянка — и то простовата, лишена от грация, необразована, почти неграмотна. Немислимо.
Би трябвало просто да я отпрати. Все ще се намери някакъв начин така да пригоди желанията й, че да я накара да се съгласи да бъде фермерка, някакъв способ, който да не остави следа, такава намеса, че дори Деларми да не може да протестира. А ако е изпратена от Деларми? Да не би всичко туй да е сложен план той да бъде подлъган да се набърка в един демски ум с цел компрометиране и подлагане на импийчмънт?
Смешно. Наистина има опасност да стане параноичен. Нейде в простичките ластари на неразработения й ум църцори ментално поточе, което трябва да бъде отклонено. Ще е необходим съвсем слаб натиск.
Това е против буквата на закона, ала няма да предизвика никаква вреда и никой никога няма да забележи.
Той замря.
Назад. Назад. Назад.
Космосе! За малко да го пропусне!
Дали не е жертва на илюзия?