Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
Не! Сега, след като бе му обърнал внимание, го виждаше съвсем ясно. Най-мъничкото ластарче беше изместено по аномален начин. И въпреки това толкова деликатно, без никакви усложнения.
Гендибал изплава от ума й и меко каза:
— Нови.
Очите й дойдоха на фокус.
— Да, учителю?
— Ти можеш да работиш с мен. Ще те направя учен…
Очите й заблестяха и тя сякаш се изпълни с радост.
— Учителю…
Гендибал незабавно го долови. Канеше се да се хвърли в краката му. Сложи ръце на раменете й и я стисна здраво.
— Не мърдай, Нови. Стой на място… Стой!
Със същия успех би могъл да говори на полуобучено животно. Щом видя, че заповедта е стигнала до съзнанието й, я пусна. Още усещаше твърдите мускули в горната част на нейните ръце.
— Ако искаш да станеш учен — рече той, — трябва да се държиш като такъв. Това значи винаги да бъдеш тиха, винаги да говориш меко, винаги да вършиш каквото ти кажа. И да се опитваш да се изразяваш като мен. Освен това ще трябва да се виждаш и с други учени. Ще се изплашиш ли?
— Аз не ще бъдеш изплашиш… изплашена, учителю, ако ти бъдеш с мен.
— Ще бъда с теб. Но сега първо трябва да ти намеря стая, да уредя да ти определят умивалня, място в трапезарията, а също и дрехи. Ще трябва да носиш по-подходящи за един учен дрехи, Нови.
— Тези бъдеш всичките… — започна отчаяно тя.
— Ще ти дадем други.
Очевидно ще се наложи да намери някоя жена, която да уреди да й дадат нови дрехи. Плюс това — да научи демянката на основите на личната хигиена. В края на краищата, въпреки че носеше вероятно най-хубавите си одежди и явно се бе издокарала, тя все още излъчваше специфична, леко неприятна миризма.
И ще трябва да направи така, щото взаимоотношенията между тях да бъдат правилно разбрани. Обществена тайна бе, че мъжете (а и жените) от Втората фондация от време на време правеха набези за удоволствие между демяните. Щом процесът не бе свързан с взаимодействие с демските умове, никой и не помисляше да вдига патардия. Самият Гендибал никога не си го бе позволявал и му бе приятно да мисли, че е така, защото не изпитва нужда от по-груб или пикантен секс, отколкото би могъл да си достави в Университета. В сравнение със страстните демянки жените от Втората фондация можеха да бледнеят, но бяха чисти и кожата им беше гладка.
Ала даже и да имаше недоразумения по въпроса и да тръгнеха клюки по адрес на говорителя, който не само се занимава с демянки, но и си е довел една в жилището, щеше да се наложи да устои на неловкото положение. Както се очертаваше, тази фермерка, Сура Нови, бе неговият ключ към победата в задаващия се неизбежен дуел с говорителката Деларми и останалите от Масата.
29
Гендибал не видя повече Нови чак до следобеда, когато тя бе доведена при него от жената, на която безкрайно дълго бе обяснявал положението, по-точно — несексуалния характер на решението си. Тя го бе разбрала или поне не се бе осмелила да покаже, че не го разбира, което може би беше достатъчно. Сега Нови стоеше пред него — срамежлива, горда, объркана, триумфираща — всичко туй наведнъж в някаква невъобразима смесица.
— Изглеждаш много хубаво, Нови — рече той.
Дрехите, които й бяха дали, й стояха изненадващо добре и тя вече не правеше комично впечатление. Дали не я бяха пристегнали в кръста? Да са й повдигнали гърдите? Или може би просто всичко това не се забелязваше особено, когато бе облечена във фермерските си одежди?
Хълбоците й изпъкваха, но не неприятно. Лицето й естествено си оставаше обикновено, но когато следите от живота на открито избледнееха и тя се научеше как да се грижи за кожата си, нямаше да изглежда грозна.
В името на Империята, оная жена наистина си мисли, че Нови ще да му е любовница. Беше се опитала да я разкраси заради него.
А после той си каза: „Защо пък не?“
Сура Нови трябваше да застане пред Масата на говорителите — и колкото по-привлекателна изглежда, толкова по-лесно той ще може да прокара предложението си.
Точно при тая мисъл го застигна съобщението от Първия говорител. В едно общество на менталици това бе своего рода удобство. Неофициално се наричаше „ефект на съвпадението“. Ако мислиш разсеяно за някого, когато същият този някой мисли разсеяно за теб, настъпва взаимно усилващо се стимулиране, което за броени секунди прави двете мисли насочени, решителни и, за голямо удобство, синхронни.
Това можеше да стресне дори ония, които го разбираха интелектуално, особено ако предварителните разсеяни мисли са били така неопределени — от страна на единия или другия (а също и на двамата) — че биха отминали, без съзнанието да ги забележи.
— Няма да бъда с теб тази вечер, Нови — каза Гендибал. — Трябва да върша работа за учен. Ще те отведа до твоята стая. Там има разни книги, така че ще можеш да се поупражниш в четене. Ще ти покажа как да използваш сигналната система, ако имаш нужда от нещо, и ще се видим утре.