Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
Деларми определено го разбра и твърдо заяви:
— Този мъж е луд.
— Луд? Тази жена е луда, ако твърди това. Или пък съзнава, че е виновна. Първи говорителю, аз се обръщам към теб и повдигам въпроса за лична привилегия.
— Лична привилегия от какъв характер, говорителю?
— Първи говорителю, аз обвинявам някой тук в опит за убийство.
Залата направо се взриви, защото всички скочиха на крака в едновременен брътвеж от думи, гримаси и менталност.
Първият говорител вдигна ръцете си и извика:
— Говорителят Гендибал трябва да получи възможност да изложи своето предложение за лична привилегия — и се видя принуден да усили ментално своя авторитет по съвършено неподходящ за това място начин. Друга алтернатива обаче нямаше.
Брътвежът стихна.
Гендибал изчака, без да мръдне, докато не се възцари и звукова, и умствена тишина, а после каза:
— Като идвах насам, се движех по един демски път на такова разстояние и с такава скорост, че лесно да мога да дойда навреме за събирането, но бях спрян от няколко фермери и едва се отървах да не бъда набит, а може би и убит. Поради това се забавих и пристигнах току-що. За да започна, може ли да отбележа, че не зная да е имало и миг от Великия грабеж насам, когато с човек от Втората фондация да е било говорено с такава липса на уважение — още повече да е бил малтретиран — от някой от тези демяни.
— И аз не знам — рече Първият говорител.
Деларми извика:
— Хората от Втората фондация нямат навика да се разхождат на демска територия! Ти си предизвикал това!
— Вярно е — заяви Гендибал, — че аз имам навика да се разхождам сам на демска територия. Разхождал съм се стотици пъти във всички посоки и въпреки това никога досега не съм бил заговарян от непознати. Другите не се движат там толкова свободно, колкото го правя аз, ала никой не се е самопрокудил от света, нито се е самозатворил в Университета и все пак не е бил заговарян. Спомням си няколко случая, когато Деларми… — и след туй, сякаш припомняйки си титлата й прекалено късно, преднамерено я превърна в ужасна обида. — Исках да кажа, спомням си, че и говорителката Деларми е пребивавала от време на време на демска територия, но въпреки това тя не е била заговаряна.
— Може би — рече Деларми, а очите й гневно се разшириха, — понеже аз не отварям с тях разговор и поддържам дистанцията помежду ни. Тъй като се държа така, че заслужавам уважение, то ми си отдава.
— Странно — каза Гендибал, — и аз се канех да кажа, че имаш по-застрашителна външност от мен. В края на краищата, дори тук малцина опитват да се сближат с теб. Само че защо трябваше точно сега да има намеса, защо демяните избраха точно този ден да се спречкат с мен — деня, когато аз щях да присъствам на такова важно събиране на Масата?
— Ако не е било заради твоето държание, трябва да е що случайност — отвърна Деларми. — Не съм чувала дори цялата математика на Селдън да е отстранила ролята на случайността от Галактиката — особено пък в случаите, когато са замесени отделни индивиди. Или ти също говориш, вдъхновяван от интуицията?
Един-двама говорители издадоха лека ментална въздишка при тази странична нападка към Киндор Шандис.
— Не бе заради поведението ми и не по случайност. Това беше преднамерена намеса — рече Гендибал.
— Откъде можем да разберем? — попита учтиво Първият говорител. След последната забележка на Деларми той просто нямаше как да не омекне към Гендибал.
— Моят ум е отворен за теб, Първи говорителю. Давам ти, и на всички край Масата, моите спомени за събитията.
Прехвърлянето им отне само няколко мига. Първият говорител каза:
— Потресаващо! Ти си се държал много добре, говорителю, при условия на значителен натиск. Съгласен съм, че поведението на демяните е аномално и изисква да бъде разследвано. Междувременно, моля те да се присъединиш към нашето събиране…
— Един момент! — намеси се Деларми. — Доколко можем да бъдем сигурни, че отчетът на говорителя е точен?
От обидата ноздрите на Гендибал се раздуха, но той запази спокойствие на духа.
— Умът ми е отворен.
— Виждала съм отворени умове, които не са били отворени.
— Не се и съмнявам, говорителко — рече Гендибал, — доколкото ти, както и всеки от нас, трябва непрекъснато да държи под наблюдение своя собствен ум. Моят обаче, когато е отворен, е отворен.
Първият говорител каза:
— Хайде да престанем да…
— Повдигам въпрос за лична привилегия, Първи говорителю, с извинения за прекъсването — каза Деларми.
— Лична привилегия от какъв характер, говорителко?