Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
По извитата редица монитори се появиха знаците на неизвестната писменост — птици, риби, човешки очертания, геометрични фигури и странни завъртулки.
— Какво е научил? — попита Карън.
— Успя да дешифрира малък отрязък в началото.
— Занасяш ме! — Карън се изправи.
Знаците се понесоха по екрана, докато се появи отрязък, маркиран с червено. След това пълзящите образи замръзнаха, оставяйки подчертаната част в центъра. Тя се състоеше от шест символа.
— Гейбриъл смята, че това са знаци от лунен календар. Така да се каже, някаква дата.
— Хмм… централните символи наистина приличат на полумесеци на нарастваща или намаляваща луна. — Карън се облегна назад. — Но ако е дата, какво означава тя? Датата на полагането на надписа или на някакво историческо събитие?
— По-скоро второто — отвърна Миюки. — Описание на нещо, което се е случило.
— Защо мислиш така? — Миюки не отговори.
— Какво има? — погледна я Карън.
Миюки въздъхна.
— Гейбриъл стигна до заключението за датата, като съпостави знаците със звездната карта върху тавана на вътрешната камера.
Карън си припомни картата от кварц върху купола.
— Е, и?
— Той въведе изображението от картата в астрономическа програма, след което съпостави резултатите с лунния календар. — Миюки погледна към Карън. — И изчисли приблизителната дата, отбелязана в надписа.
— Невероятно… И какво? Коя е датата?
— Гейбриъл?
— Образите означават четвъртия месец на лунната година — отговори програмата.
Карън погледна четирите полумесеца. — Ранна пролет.
— Точно така… а от относителното разположение на изобразените съзвездия мога да намеря и приблизителната година.
— Плюс-минус петдесет години — обади се Миюки.
— Разбира се, не бих могъл да бъда по-точен.
— Това е достатъчно точно! — Мислите на Карън запрепускаха. Ако изчисленията на Гейбриъл се окажеха верни, това щеше да даде идея преди колко време са били построени сградите. — Коя е годината? Преди колко време?
— Според астрономическата карта — преди дванадесет хиляди години.
Северозападно от атола Еневак, Централен Пасифик
Джак отново се носеше над останките. Гледаше как опашката на „Боинг 747“ се издига на няколко метра от него, закрепена за десетсантиметровите стоманени въжета. Облаци тиня се издигнаха от дъното, когато опашката пое нагоре като болен зъб, изваждан от зъболекар. На шестстотин метра отгоре лебедката, монтирана на борда на „Гибралтар“, започна да навива въжетата и бавно, но сигурно измъкваше плячката си на повърхността.
— Тръгвам за следващата рибка — съобщи Джак по микрофона на гърлото си.
Натисна педалите и завъртя подводницата. Провери часовника на „Наутилус“. Работеше вече почти три часа, като подбираше определените части от самолета, избрани от АКБД от видеоматериала, получен при първото потапяне.
Прибирането на останките на Еър Форс 1 вече се бе превърнало почти в рутина. През последните три дни бяха извадили близо четиридесет части от самолета. Сега те лежаха подредени и номерирани в долната хангарна палуба на „Гибралтар“ като парчета от някакъв страховит пъзел.
Макар че операцията вървеше добре, засега бяха открити само четири тела — две се носеха в коварните течения и бяха разпознати като хора от пресслужбата, а пилотът и вторият пилот бяха намерени закопчани за седалките си в пилотската кабина. Джак потисна спомена. Обезобразеният нос на самолета беше едно от първите парчета, които вдигнаха на повърхността. Докато закачваше въжетата, се стараеше да не гледа към разбитото стъкло, но въпреки това мерна картината вътре. Налягането на тази дълбочина бе смазало телата им в безформена маса. Приличаха на глина с цвета на плът, която бе моделирана само приблизително в човешка форма. Единственият начин да бъдат идентифицирани бяха униформите и местата им в кабината.
Оттогава по време на работата си сред останките Джак винаги затаяваше дъх от страх да не попадне на още трупове, яо за негово щастие това не се случи. Ударът с повърхността и теченията бяха разпръснали човешкия товар на самолета.
— Готови сме с втората лебедка — обяви радистът от АКБД. — Разбрано. Втора лебедка. Тръгвам към следващата цел. Джак обърна подводницата и се насочи към другия край на района с останките. Пред него се появи ново въже, което сякаш висеше самостоятелно — горният му край чезнеше в мрака. Беше свързано с втората лебедка на „Гибралтар“. Джак приближи „Наутилус“ до електромагнитната кука, закрепена за края му.
Хвана куката с външните манипулатори и я завлече до една от моторните секции на самолета. След това свали края на въжето и го допря до металната обшивка.