Свят на смъртта III
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта III». Краткое содержание книги:
Настъплението беше спряно пред двата редута, разположени от двете страни на Пролуката, откъдето бранителите обсипваха цялата долина с точните попадения на стрелите си. Те стреляха от процепите между камъните и бяха почти недосегаеми за противниковите оръжия. Войските на Темукин търпяха загуба след загуба, защото се опитваха да превземат отбранителните позиции фронтално. Слабо защитени от щитовете си, пребягвайки от камък на камък, те напредваха едва-едва. И загиваха.
— Обсегът е около четирийсет метра — каза Джейсън, като се смъкна отново на земята. — Мислиш ли, че ще можеш да запратиш едно от тия неща чак дотам?
Кърк подхвърли върху широката си длан собственоръчно направената бомба, за да види теглото й.
— С лекота! Но дай и аз да погледна, за да преценя разстоянието. — Той се издигна на канарата, хвърли един поглед и отново се смъкна долу.
— Тази отбранителна позиция е по-голяма от останалите. Ще трябват поне две бомби. Аз ще запаля тази тук, ще ти подам димящото гърне, ще се отдръпна и ще я метна. В същото време ти ще запалиш фитила на втората — не дърпай предпазителя — и ще ми я подадеш веднага щом хвърля първата. Ясно ли е?
— Като бял ден. Давай!
Джейсън пусна връзката бомби на земята и задържа само една в ръката си. Застаналите наблизо войници (те бяха чули за опитите с барут) ги наблюдаваха внимателно. Кърк запали фалшивия фитил, духа върху него, докато запуши, и след това прекрачи извън прикритието на скалата. Джейсън бързо запали другата бомба и се приготви да я подаде.
С влудяващо спокойствие Кърк отдръпна ръката си, когато съвсем наблизо до него иззвънтя стрела, а втора издрънча по нагръдника му. След това свали ръката си с бомбата, наплюнчи пръст и го вдигна да провери посоката на вятъра. Джейсън подскачаше от крак на крак и здраво стискаше зъби, за да не викне на пириеца да хвърля.
Посипаха се още стрели. Кърк най-сетне спря да се занимава с вятъра и изтегли ръката си назад. Джейсън го видя как светкавично дръпна с палец и показалец пушещия фитил и едва тогава метна бомбата с едно-единствено свиване на мускулите. Беше хубаво класическо хвърляне на граната през рамо, с изпъната ръка, след което бомбата описа висока дъга по посока на противниковата позиция. Джейсън се пресегна и плесна втората бомба върху протегнатата в очакване ръка на Кърк. Тя толкова бързо последва предшественичката си, че двете се озоваха едновременно във въздуха.
Кърк не помръдваше от мястото си. За свое собствено учудване Джейсън надви инстинкта си за самосъхранение и също остана на прицела на стрелите, загледан в двете черни точки, които се издигнаха нависоко и после паднаха зад стената.
Последва изпълнен с очакване миг, Оградената с каменна стена позиция хвръкна във въздуха, Джейсън мерна набързо полетелите във въздуха тела и се сниши зад канарата, за да избегне дъжда от камъни.
— Твърде задоволително — отбеляза Кърк, той отново се беше притиснал в скалата до Джейсън, тъй като наоколо неспирно трещяха каменни отломки.
— Надявам се и с останалите да е толкова лесно.
Но не би. Наблюдателните бранители доста бързо бяха забелязали, че един-единствен човек е отговорен за разрухата, и следващия път, когато Кърк излезе на открито, се принуди веднага да се прибере, тъй като към него полетя рояк стрели.
— Май ще трябва да променим малко плана — каза Кърк и машинално духна пукащия фитил.
— Страх ли те е? Защо спираш? — раздаде се гневен глас. Кърк се извъртя кръгом и налетя на Темукин, който бе пристигнал на фронтовата линия под прикритието на щитовете на личната си охрана.
— Предпазливостта печели битките, а страхът ги губи. Аз ще спечеля тази битка за теб. — И гласът на Кърк, като неговия, бе изпълнен със същата студенина и гняв.
— А какво те кара да стоиш зад тази скала, след като съм ти заповядал да разрушиш редутите? Предпазливост или малодушие?
— Ами ти защо стоиш тук, до мен, вместо да поведеш воините си в бой, от предпазливост или от малодушие?
От гърлото на Темукин се разнесе дълбоко животинско ръмжене и той извади сабята. Кърк вдигна бомбата, очевидно изгаряше от желание да му затъкне устата с нея. Джейсън пое дълбоко дъх и застана между двамата обезумели мъже.
— Който и от двама ви да умре, със смъртта си само ще помогне на врага — извика той, застанал с лице към Темукин, тъй като беше относително сигурен, че Кърк няма да го нападне в гръб. — Слънцето вече е зад планините и ако редутите не бъдат превзети, преди да се стъмни, може да стане твърде късно. През нощта може да им пристигнат подкрепления и тогава — край на похода.
Темукин замахна назад да съсече Джейсън и да го отстрани от пътя си, а за да го отдръпне, Кърк го стисна за ръката и пръстите му се забиха като стоманени скоби чак до костта.