Свят на смъртта III
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта III». Краткое содержание книги:
Пътуването беше кошмарно. Беше започнало предната вечер, малко след мръкване, когато на запад незабелязано се заизмъкваха рота след рота ездачи. След първите няколко часа умората и болката се сляха у Джейсън и обвиха сякаш всичко в мъгла. Скоро безбройните редици от препускащи в мрака силуети му се сториха недействителни като в някакъв сън. Един особено отвратителен сън. Яздиха в галоп, без да спират, до зори, когато Темукин разреши кратка почивка, за да нахранят и напоят моропите за остатъка от прехода. Тази почивка навярно помогна на животните, но почти довърши Джейсън.
Той не слезе, а падна от моропа и когато се опита да стане, краката не го държаха. Кърк го изправи с мъка и взе да го разхожда в кръг. През това време един пириец се погрижи и за двете животни. Най-сетне скованите му крака си възвърнаха способността да усещат, но заедно с това се върна и непоносимата болка. От непрестанното търкане в седлото кожата му се бе ожулила и бедрата му кървяха. Той си позволи слаба доза болкоуспокояващи и стимулиращи лекарства и походът започна отново. Това, което съзнаваше и най-много ненавиждаше, беше, че не бива да прекалява с лекарствата. Истинската битка предстоеше тепърва и тогава той щеше да има нужда от цялата си съобразителност и сила. Тъй че най-силните лекарства трябваше да се запазят за този момент.
Погледнато от друг ъгъл, той би могъл да се гордее със себе си. Не един и не двама ездачи и моропи бяха пропаднали по време на това безумно препускане, а той, чужденецът, който допреди няколко месеца не бе и подозирал за съществуването на тези твари, все още се държеше. На предела на силите си. Някои от животните се препъваха и падаха. Други ездачи заспиваха или изгубваха съзнание, свличаха се от седлата и загиваха, смазани от препускащите ноктести копита на моропите.
Ако Пролуката наистина се виждаше отпред, значи най-сетне бе настъпил часът да си послужи с лекарствата, които бе заделил. Той присви очи към късното следобедно слънце и ослепителните облаци прахоляк и в сивата белота на планините отпред видя тъмен процеп. Пролуката. Долината, която се надяваха да завладеят и по този начин да си осигурят безспорна победа. В момента обаче лекарствата бяха по-важни от всичко. Той нагласи с непохватните си пръсти регулатора на апарата за първа помощ и го притисна към опакото на ръката си.
Когато лекарствата разнесоха мъглявината от умората и потиснаха болката, Джейсън си даде сметка, че Темукин не е с всичкия си.
— Та той заповядва атака! — извика Джейсън към Кърк, когато от всички страни затръбиха рогове. — След това безкрайно яздене…
— Разбира се — отвърна му Кърк. — Точно така трябва.
Така трябвало. Така се печелят войни и се убиват хора. Един разгневен мороп изрева от болка, когато шпорите безмилостно се забиха в туловището му, вдигна се на задните крака и хвърли ездача си под препускащите копита на останалите. Не че това беше единственият загинал… Атаката започна.
Армията се устреми към прохода в долината. Подбрани стрелци слязоха от моропите си и се изкатериха по стената на Пролуката, за да подсилят със стрелбата си настъплението на дългата колона, която се точеше под тях. Предните редици потънаха в долината, но подире им идваха нови и нови вълни. Входът на прохода се изгуби сред облаци прах. Пирийците напираха напред в атака заедно с останалите, а Джейсън направи завой и се устреми към знамето на Темукин, както му бе заповядано. Личните телохранители на пълководеца се отдръпнаха да му сторят път.
Темукин се обърна към Джейсън и заповяда:
— Давай бомбите!
— Защо? — попита Джейсън и бързо-бързо продължи да говори, като видя как в очите на събеседника му блесна гневно пламъче. — Какво искаш да направя с тях? Заповядай, велики Темукин, и аз ще се подчиня. Само, моля те, обясни ми какво искаш да направя!
Гневът на пълководеца изчезна тъй бързо, както и се бе появил.
— И тази битка ще е като предишните — започна той. — Изненадахме ги. Тук се намира само редовният гарнизон. Превзехме по-долните редути и сега напираме към по-високите. Те са защитени с каменни стени и са разположени в скалите. Стрелите не стигат догоре. Бранителите им трябва да се атакуват пеш, под прикритието на щитове, ако не искаме да загубим половината си армия. Не могат да бъдат щурмувани. При всичките предишни акции сме действали по следния начин. Превземахме редутите един по един и си проправяхме път нагоре из Пролуката. Преди да стигнем до отсрещния край, пристигаха подкрепленията и по-нататъшната битка ставаше безсмислена. Но този път ще е по-различно.
— Мога само да гадая. Мислиш ли, че по една барутна бомба във всяка позиция ще отнеме отбранителната им мощ и ще ускори атаката?