Свят на смъртта III
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта III». Краткое содержание книги:
— Правилно разсъждаваш.
— Слушам тогава! Първи фелиситински гренадирски — в атака! Но ще ми трябват неколцина от моите хора да ми помагат. Те могат да хвърлят по-далеч и по-добре от мен.
— Ще издам заповед.
Джейсън намери моропите с бомбите и разтовари първата. Пирийците пристигнаха — Кърк заедно с още двама души, потни и прашни от битката, но изпълнени с мрачно задоволство, каквото изпитваха единствено по време на бой.
— Готови ли сте да хвърлите няколко бомби? — попита Джейсън.
— Разбира се — отговори Кърк. — Какъв е механизмът?
— Усъвършенстван. Стори ми се, че пред Темукин извиненията не минават много-много, и ми трябваха гранати, които да се възпламеняват безотказно. — Той вдигна една от глинените бомби и посочи към парцаления фитил. — Тук наистина има барут, но предимно за да пуши и да смърди. Фитилът е бутафория. Обаче ще трябва да го запалиш. За тази цел съм приготвил няколко гърнета от прахан и трева, но те са само заради ефекта. Остави фитила да попуши малко, после го дръпни рязко. Във всяко едно от тях има скрита микрограната и парцаленият фитил е завързан за предпазителя. След като го дръпнеш, имаш три секунди да хвърлиш гранатата и да залегнеш.
Джейсън извади от торбата си кремък и стомана, наведе се над нарязаната на ивици прахан и усърдно затърка. Когато искрите запушиха и угаснаха, той погледна крадешком встрани, за да се увери, че никой не го наблюдава, и бързо щракна запалката, която притискаше към дланта си. Пламъчето близна праханта и я запали.
— Готово — зарадва се той и подаде пушещото гърне на Кърк. — Предлагам ти да носиш това и да хвърляш гранатите, тъй като безспорно можеш да ги мяташ по-далеч от мен.
— По-далеч и много по-точно.
— Да, това също е вярно. Ние ще ти носим бомбите и ще охраняваме в случай на контраатака. Напред.
Те оставиха животните си и навлязоха в Пролуката. Войските на номадите продължаваха да напират нагоре и трябваше да си проправят път по полегатата стена на долината, за да не се озоват под копитата. Скоро се натъкнаха на първите следи от битката — ранени войници, изпълзели на склона встрани от пътя на все още атакуващата армия. Онези, които не бяха успели да се доберат дотук, просто се виждаха като червени петна в прахоляка долу. От време на време се срещаха и мъртви моропи, чиито туловища се извисяваха като окървавени канари. Пролуката взе да се стеснява и склоновете й станаха по-стръмни: Джейсън и другарите му продължиха по една козя пътека, като впиваха пръсти в скалите за опора. Така стигнаха до първия редут. Той представляваше безформена, но непреодолима стена от струпани камъни, които укрепяваха една тясна тераса. Джейсън се изкатери по грамадата, за да надникне отвъд. Все пак му трябваше някаква представа за строежа на тези укрепления, за да може да ги срине. Бранителите, яки мъже, облечени в прашни кожи и с черепи на невестулки над челата, лежаха там, където бяха покосени. От телата им стърчаха безброй стрели, палците им липсваха. От земята се бяха появили твърдобронести бръмбари лешояди и вече се залавяха за работа.
— Ако всички укрепления са като тези, няма да имаме никакви проблеми — съобщи Джейсън, когато отново се смъкна при останалите. — Камъните просто са струпани един върху друг без никакви следи от хоросан. Ако гранатата не ликвидира всички войници, би трябвало да пробие достатъчно голяма дупка в стената, през която да минат момчетата на Темукин.
— Голям оптимист си — отрезви го Кърк и отново ги поведе напред. — Това са просто най-предните постове. Основните отбранителни съоръжения положително се намират по-нататък.
— Ами по-хубаво е да съм оптимист, отколкото песимист. Опитвам се да убедя сам себе си, че ще се отърва жив и здрав от тази варварска война и един ден отново ще ми бъде истински топло.
Стана невъзможно да продължават по склона на долината и трябваше да се спуснат долу при войниците и да си проправят път сред тях. Скалите ставаха все по-отвесни. Пролуката се стесняваше и Джейсън ясно осъзнаваше колко трудно щяха да я завземат, при това беше и солидно укрепена. Всички моропи бяха изпратени в тила и номадите вече се придвижваха пеш. В скалата над Джейсън се удари една стрела и издрънча в краката им.
— Вече сме на огневата линия — предупреди той. — Изчакайте тук да хвърля един поглед. — После се метна нагоре по полегатата страна на една от огромните канари, които изпълваха клисурата, нахлупи ниско шлема и бавно надигна глава. Една стрела моментално издрънча в метала и той бързо се наведе и занаднича само от едва забележимата пролука между шлема му и скалата.