Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
— Тази униформа е нито мъжка, нито женска — призна Набус, — но под туниката божествената разлика си остава, благодарение на Иехова. Затуй, позволете на най-смирения ви слуга да ви каже, че давате неизпълними заповеди. Една владетелка, царувала преди стотици години в северната част на Асирия, изучавала без успех същия проблем за половете. За да премахне изцяло любовта, от която страдала, тя разделила мъжете от жените, като мъжете живеели на единия бряг на реката Тигър, а жените на другия. Това не било пречка за контакти между тях и те се любели на дъното на лодките. Царицата се убедила в победата на любовта, която е по-силна от законите и природните стихии.
Впечатлена от правдивостта на тези слова, Македа ядосано извика:
— Недей забравя, Набусе, че си шивач и че може да загубиш клиентелата си. Остави ме аз да решавам и да ти задам единствения въпрос, който зависи от твоята компетентност: трябва ли или не да слагам тази позлатена перука?
— Позлатените перуки не се носят вече, царице. В императорския двор на Нинивия принцесите носят червени, жълти, зелени или сини перуки. Такава е модата. Аз лично ви съветвам за пурпурночервена перука, цвят, който ви отива и върви с дрехата ви.
С едно движение царицата отпрати и Набус, и перукера с перуката. Аудиенцията беше приключила.
Македа свали новата си туника и облече отново дрехите си, като си мислеше за Асадарон, за перлите му, за лова, на който щеше да е тъй сладко да бъдат двамата. На свечеряване тя излезе на терасата с цветята, където видя две копия, подпрени до стената. Безшумно потърси войниците, на които принадлежаха тези копия и откри двамата стражи, прегърнати край ухаещите храсти…
Перлата ги раздели грубо.
— Нещастнице — обърна се тя към жената, — оставяш се да те целува по устата този ужасен мъж? Господи, ти се унизяваш, ти, висшето същество! Не знаеш ли моите закони и не трепериш ли от срам?
Жената действително трепереше, но от страх, страх от меча или въжето:
— Това е моят годеник, о, царице… Простете му и накажете мен вместо него!
Македа разбра, че жената иска да спаси любимия си с риск за собствения си живот. Разочарована и развълнувана, тя отвърна:
— Ти си се омърсила и нямаш повече място в моята стража.
Незабавно извика дежурния офицер и му съобщи, че жената е изгонена, а мъжът се осъжда на петнадесет дни в окови.
За да прогони лошото си настроение, царицата седна да посвири на златната арфа и запя с кристалния си като изворна вода глас. Тъгата обаче не я напускаше и тя удари гонга, за да извика своя великан:
— Да дойде шутът!
Специалистът по гримаси и забави най-старателно се муси, извива, прави шеги и фарсове, които разсеяха царицата само за миг.
— Извикай астролога! — заповяда Македа на великана.
След като астрологът приключи с метаните и учтивостите си, Македа му каза:
— Наближава нощта сънят ми бяга и ще ми става все по-лошо. Научи ме да чета какво казват съзвездията. Ще ги съзерцавам, докато заспя.
Ученият извади керамични плочки от една торба от крокодилска кожа.
— Погледни тези плочки, царице на царете. Всяка нощ ще разпознаваш едно такова съзвездие във форма на кръст. Звездите му са неподвижни и неизменни. Но около тях се движат куп други звезди. Когато видиш две звезди над кръста, успоредно на хоризонталните му рамене, ще знаеш какво означава такава конфигурация: един мъж, който те люби, моли своя бог да умреш.
Тръпки побиваха царицата.
— Ако пък тези две звезди застанат под кръста и спрямо на хоризонта, трябва да знаеш, че един мъж ще дойде да ти предложи вечен съюз за богатство, щастие и любов.
— Глупак — изкрещя му Перлата и ядосано бутна плочките. — Началник на савските глупаци астролози, нищо сериозно ли не казват звездите?
— О, царице, какво друго може да желае една прекрасна жена освен любимия, за когото бленува?
— Знаеш много добре, че аз не мога.
— Твоята клетва е най-жестокото мъчение, което хората са измислили. Готов съм ръката си да дам да отрежат, но да мога да давам жизнения си сок. Затова не съм преставал да съзерцавам съзвездията, за да разбера дали небето не сочи някакъв начин да те освободи от клетвата. О, царице, чуй какво ми казаха звездите: „Разрешението е близко и е във властта на един могъщ и мъдър мъж, който живее на север…“
— Човече, изморяваш ме — с въздишка промълви Македа, за да не покаже вълнението си. — Върви си в твоята кула, преди да съм ти се разсърдила съвсем.