Празник в смъртта

Жената беше бледа като лунен лъч, той бе тъмен като нощ.

Помещението беше разделено на три. Ив надникна през отвора в стъклената стена с прасковен цвят и видя, че там е спалнята. Огромното легло не беше оправено.

Канапето във всекидневната също беше гигантско и на него можеха да се настанят двайсет души. Всъщност Джако заемаше място за трима.

Обзавеждането на жилището подсказваше, че го е избирала жена с вкус, която е искала да създаде удобства на партньора си. По всичко личеше, че тези хора не страдаха от липса на пари.

— Разкажете ми какво се случи.

— Вече го разказахме на полицая, който снощи ни разпита. — Сиси се усмихна, но погледът й издаваше тревогата й. — Джако настоя да се обадим в полицията, но аз мисля, че това беше някаква нелепа шега.

— Хубава шега, няма що. Слушайте. — Той се приведе и Ив забеляза ситните му къдрици. — Онзи тип се приближава до вратата. Издокаран като Дядо Коледа и носи голяма кутия, опакована с лъскава хартия и вързана с панделка. Смее се ей така: „хо-хо-хо“.

Ив усети, че й прилоша от вълнение, но не се издаде, а спокойно попита:

— Кой му отвори?

— Аз. — Сиси разпери ръце. — Татко живее в Уисконсин. Обикновено ми изпраща по нещо за Коледа, ако не успея да го посетя. Тази година не ми дадоха отпуска; ето защо реших, че баща ми е уредил Дядо Коледа да ми донесе подаръка. Все още мисля, че…

— Този тип не беше изпратен от баща ти — прекъсна я Джако, сетне продължи разказа си: — И така, Сиси отива да му отвори. Аз съм в кухнята. Чувам смеха й, долавям и гласа на онзи…

— За съжаление Джако е много ревнив и понякога това ме дразни.

— Не съм ревнив, Сиси. Никога не можеш да разбереш дали един мъж ти е навит, докато не пъхне ръка под полата ти… — въздъхна. — Излизам аз от кухнята, а Дядо Коледа се готви да се нахвърли върху Сиси.

— Да се нахвърли ли? — попита Ив и забеляза, че жената се намръщи.

— Да, видях го съвсем ясно. Зловещо се усмихваше, а очите му бяха жестоки.

— Очите на Дядо Коледа би трябвало закачливо да проблясват — промърмори Сиси.

— Със сигурност престанаха да бъдат закачливи като ме видя. Застина като статуя и ме загледа със зяпнала уста. Толкова се беше изплашил, че престана да се хили. После побягна като заек.

— Извикахте ли му?

— Едва след като се втурна надолу по стълбите. — Джако нервно разпери ръце. — Извиках и се втурнах след него. Щях да го пипна, ако Сиси не ми беше препречила пътя. Когато успях да я отблъсна и се озовах на улицата, онзи беше изчезнал.

— Знаете ли дали униформеният полицай, който ви е посетил снощи е взел дисковете от охранителната камера?

— Взе ги. Каза ни, че такава била задължителната процедура.