Буч Йъркса възнамеряваше да изпуши само една цигара — на Празника на ягодите винаги се отваря много работа (макар че за разлика от Пит Уекслър добросърдечният Буч не мрази толкова този измислен празник). Навън обаче срещна Петра Инглиш — санитарка от „Райско цвете“, заприказваха се за мотоциклети и неусетно отлетяха двайсет минути.
Извинява се на Петра, че трябва да се прибира, колежката му пожелава да се усмихва повече и да не задълбава в неприятностите, влиза вътре и се натъква на доста неприятна изненада. Виж ти — на рецепцията стои Чарлс Бърнсайд с ръка върху камъка, който Буч използва като преспапие. (Синът му го измайстори по време на летния лагер миналата година — във всеки случай изрисува надписа — и Буч страшно го харесва). Не таи лоши чувства към обитателите на пансиона — ако научи за онези номера на Пит Уекслър с цигарата, не само ще докладва на управата, ами ще му хвърли и един хубав пердах, но не обича да пипат личните му вещи. Особено тоя тип, който е изключително неприятен, когато малкото му разсъдък е налице. Както е в случая. Познава се по очите му. Истинският Чарлс Бърнсайд е излязъл на чист въздух, може би в чест на Празника на ягодите!
Като си говорим за ягоди, Бърни явно вече ги е опитал. По устните и в бръчките край устата му се забелязват следи от нещо червено.
Те не са толкова фатални. По краката и задните части на Бърни се виждат и други петна. Кафяви.
— Чарлс, би ли си махнал ръката от онова?
— От кое? — След кратък размисъл добавя: — Нищожество. На Буч му се струва, че думата „любимец“ ще прозвучи нелепо, и уточнява:
— От преспапието ми.
Дъртият откачалник поглежда камъка, който току-що е поставил на мястото му (като излезе от тоалетната кабинка, преспапието беше изцапано с кръв и косми, но нали мивките са поставени именно затова). Отдръпва ръка, без да помръдва от мястото си и нагло заявява:
— Почисти ме, шефе. Нааках се.
— Виждам. Но първо кажи дали си изцапал и в кухнята. Знам, че си ходил там, тъй че не ме лъжи.
— Измих си ръцете — уточнява Бърни и протяга длани. Пръстите му са възлести, но розови и чисти. Дори ноктите са чисти. Личи си, че си е мил ръцете. — Скапаняк.
— Ела с мен в тоалетната. Скапаното нищожество ще те почисти.
Бърни сумти, но не се опъва.
— Готов ли си за танците? — интересува се Буч, само за да каже нещо. — Излъска ли си официалните обувки?
Бърни, който е пълнен с изненади, когато е в час, се усмихна и разкрива пожълтелите си зъби. И те са изцапани с червено.
— Ще прасна един рок.
* * *
