Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на Франклина и той започва своята истинска история за кървави убийства, измяна и черно предателство.
Годината е 1556-та. Едуард, Черния принц, нанася унищожително поражение на френската войска при Поатие. На бойното поле агонизира бедният рицар Гилбърт Савидж. Преди да издъхне, Савидж разкрива на младия си оръженосец Ричард истината за неговия произход. Ричард е син на лорд Роджър Грийнел — прочут рицар, кралски довереник. В началото на Стогодишната война лорд Роджър Грийнел е обвинен, че е предавал сведения на французите и уличен във вероломно убийство.
Сега младият Ричард Грийнел трябва да се върне в Англия, за да открие документите, разкриващи мистерията около загадъчните убийства на кралския наместник и неговата жена, заради които баща му е станал изкупителна жертва.
В опустошената от глад и чума Англия Ричард успява да открие прощалното писмо на баща си, укрито от един правник. Съпроводен от пъстра група приятели и красивата дъщеря на правника, Ричард се връща в Кроукхърст, запустелия семеен замък, за да възстанови доброто име на баща си и да разобличи истинския предател и убиец.
— Вероятно самият сър Лайънъл — предположи Емелин.
Тя също беше дошла от кухнята. Ричард беше изненадан от спокойното й държание при новините за смъртта на Бомон.
— Напълно възможно е — повтори тя. — Ако сър Лайънъл е искал да бъде по-сигурен и да се залости. Може да е взел мас или мазнина от кухнята и… — Тя сви рамене.
— Все пак загадката си остава — каза Ферърс. — Сър Лайънъл, нека душата му почива в мир, може и да беше заядлив и рязък и все се притесняваше за разни неща, но беше воин. Защо не се е съпротивлявал? Защо не е извикал за помощ? — Ферърс пъхна пръсти в колана си. — Разбирам, че може да е поканил някого да влезе в стаята и да е зарезил вратата. Но как е излязъл убиецът?
— Не чух нищо необичайно — обади се Грантъм. — В съседната стая бях, а спах като къпан.
Ричард отиде до прозореца и погледна към предната част на имението. Виждаше ясно пръстена от дървета и пътеката, която водеше към езерото.
— Нищо ли не чухте? — попита той през рамо. — Съвсем нищо?
Отвърна му хор от отрицания. Погледи, изпълнени с подозрение, отново се насочиха към Манинг и Ричард забеляза, че останалите рицари се отдръпнаха от него. Бързо погледна към ръцете им — Ферърс и Манинг не носеха пръстени, но Бремнър и Грантъм имаха.
— Сър Хенри — попита той, като се приближи до Грантъм и Емелин. — Имаш пръстен с печат, мога ли да го погледна?
Мъжът сви изненадано рамене, свали го и му го подаде.
— Какво общо има пръстенът? — остро попита Ферърс.
Ричард внимателно изучаваше пръстена. Медно кръгче с гравиран щит, на който се виждаше гербът на Грантъм — черен лъв, изправен на задните си крака на бял фон със златна звезда във всеки ъгъл.
— Просто се чудех. — Той извади ръждясалия пръстен от кесията си и го стисна в юмрук. — Снощи Бутлак ми даде това — намерил го е на мястото, където е бил открит трупът на лейди Катрин Фицалан. Мъжки пръстен е, не е бил неин. Вероятно е принадлежал на убиеца.
Стаята потъна в мълчание.
— Никога не съм носил пръстени — отбранително каза Манинг и разпери пълните си пръсти. — Не мога да ги понасям на пръстите си. — Той разкопча жакета си и извади златна верига, на която висеше малка брошка. Това е моят знак.
— Никой не казва, че е твой — лукаво се обади Бремнър. — Мастър Ричард, искаш да кажеш, че някой от нас е изпуснал този пръстен?
— Не, не — бързо се намеси Емелин. — Безсмислено е да се обвинявате помежду си. — Тя се усмихна на сър Уолтър. — Тези знаци на стената може да означават всичко. Откъде да знаем, че сър Лайънъл се е опитал да напише името на убиеца?
— Как така? — сприхаво попита Грантъм. — Милейди, погледни пръстите на сър Лайънъл, изцапани са с гипс и кръв.
Емелин отиде до трупа, коленичи и отметна одеялото. После вдигна лявата му ръка.
— Тук няма следи — каза тя полушепнешком.
— Защо трябва да има? — попита Манинг, после челюстта му увисна. Той се усмихна, хвана ръката на Емелин, помогна й да стане я и целуна пръстите й като на кралица.
— Сър Лайънъл не е могъл да остави тези знаци — триумфално заяви Емелин. — За Бога, мъдри рицари, използвайте главите си! Кажи им, сър Уолтър.
— Бомон беше левак — каза Манинг. — Всички го знаем. Дори на турнир носеше копието си от другата страна.
— Убиецът го е направил — продължи Емелин. — Хванал е ръката на сър Лайънъл, потопил я е в кръвта му и е написал тези знаци на стената. Ако ги погледнете, ще видите, че те може да означават всичко — „М“, „Б“, „Г“. Направил го е, за да ни обърка. Нещо повече — Емелин отиде до трупа, — защо сър Лайънъл е бил убит тук? — Тя посочи стаята. — Няма следи от безредие, значи не се е съпротивлявал на убиеца си. — Тя повика с жест Ричард. — Мастър оръженосец?
Слисан, Ричард застана до девойката, чиито очи горяха палаво.
— Представи си, че влизаш в стаята, за да ме убиеш. Защо точно тук? До стената?
Младежът се втренчи в нея.
— Извади камата си — настоя тя.
Ричард го направи.
— Ето — продължи Емелин — до стената сме. Ти си забил камата си в мен. При какви обстоятелства би могло да се случи това?
— Ти си ме поканила тук — усмихна й се Ричард.
— Но защо?
— Или за да подслушваме — отвърна младежът, — или за да търсим нещо. — Той прибра камата си в канията. — Да, така е. — Ричард погледна към рицарите. — Някой, когото сър Лайънъл е познавал и на когото е вярвал, е влязъл тук. Бомон е запалил свещта. Но убиецът го е закарал в тъмното, не за да чуят какво става в съседната стая, а заради нещо друго. Търсили са таен проход. — Ричард замълча. — Може би това е отговорът. Вероятно посетителят на сър Лайънъл се е чудел как са могли да бъдат написани съобщенията на стената отвън. Така го е подмамил. Сър Лайънъл е застанал тук, може би са оглеждали стената или дъските под нея. Тогава убиецът извадил камата си и го пронизал.