Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на Франклина и той започва своята истинска история за кървави убийства, измяна и черно предателство.
Годината е 1556-та. Едуард, Черния принц, нанася унищожително поражение на френската войска при Поатие. На бойното поле агонизира бедният рицар Гилбърт Савидж. Преди да издъхне, Савидж разкрива на младия си оръженосец Ричард истината за неговия произход. Ричард е син на лорд Роджър Грийнел — прочут рицар, кралски довереник. В началото на Стогодишната война лорд Роджър Грийнел е обвинен, че е предавал сведения на французите и уличен във вероломно убийство.
Сега младият Ричард Грийнел трябва да се върне в Англия, за да открие документите, разкриващи мистерията около загадъчните убийства на кралския наместник и неговата жена, заради които баща му е станал изкупителна жертва.
В опустошената от глад и чума Англия Ричард успява да открие прощалното писмо на баща си, укрито от един правник. Съпроводен от пъстра група приятели и красивата дъщеря на правника, Ричард се връща в Кроукхърст, запустелия семеен замък, за да възстанови доброто име на баща си и да разобличи истинския предател и убиец.
Той тръгна с накуцване, но едва се беше отдалечил от вратата, когато Грантъм се втурна в кухнята.
— Не мога да го събудя! — извика той. — Бомон, той е…
Ричард и останалите го последваха по стълбите до първата галерия. Спалнята на Бомон беше една от най-хубавите. Вратата все още висеше на кожените си панти и Ричард си спомни как предишния ден беше забелязал, че дръжката и ключалката не са повредени. Известно време всички тропаха по вратата, първо с юмруци, после с дръжките на камите си. Отговор нямаше. Ричард отстъпи и очите му паднаха върху кървавото предупреждение, което още стоеше на стената. Беше ли замъкът свърталище на духове, чудеше се той? Нима ужасната сила, която беше убила двамата разбойници и изписала предупреждението, отново беше нанесла удар? Тя ли беше отговорна за страховитата тишина в спалнята на сър Лайънъл? Той вдигна очи, останалите го гледаха.
— Разбийте вратата! — нареди им.
Настъпи объркване, докато търсеха с какво да я разбият. Ферърс си спомни за пъна, който лежеше на двора. Качиха го и започнаха да блъскат по вратата. Рамката се разклати, напуканият гипс започна да се рони, но това беше всичко. Сграбчили мокрия пън, те се засилваха и удряха дръжката, докато най-после ключалката поддаде. Ричард точно се канеше да ги спре и да ги посъветва да се насочат към пантите, когато се чу остър звук. Ключалката щракна и след още няколко удара вратата се отвори.
Оръженосецът влезе пръв в стаята. Миришеше на плесен и застояло, капаците на прозорците бяха затворени. Огледа се, очите му постепенно свикваха с тъмнината. Забеляза преобърнатите бурета и бъчонки, които рицарите бяха използвали след играта предишния ден. Ферърс отвори прозорец и в нахлуващата светлина различиха трупа на сър Лайънъл, свлечен до стената, която изглеждаше по-ужасно и от него. Лежеше с извърнато лице, едната му ръка беше подпряна на столче. Ричард се приближи и го дръпна за рамото — трупът се преобърна и младежът видя огромната рана в гърдите му; предницата на дрехата му беше подгизнала от кръвта, която образуваше лепкава локва под него.
— Издърпайте го! — нареди той.
Останалите рицари, потни и ругаещи под нос, повдигнаха окървавения труп.
— Вижте стената! — извика Грантъм.
Ричард се обърна и видя странен знак.
— Опитал се е да напише нещо — обади се Манинг.
Младежът отстъпи.
— Опитал се е да напише някаква буква — продължи Манинг. — Вижте.
Ричард приближи до трупа. Опита се да не гледа лицето на Бомон, полуотворените очи, окървавената уста и жълтеникавата кожа. Хвана дясната ръка на мъртвеца и погледна показалеца му — беше покрит с кора от кръв и гипс.
— Бомон се е опитал да пише — прошепна той. — В няколкото секунди преди да умре, е искал да надраска името на убиеца си.
— Прилича на „М“ — избуча Грантъм, проследявайки очертанията на кървавия знак.
— Мисля, че е така — съгласи се Бремнър.
Всички погледи се извърнаха към Уолтър Манинг, но дребният рицар не трепна, стиснал устни и вирнал брадичка.
— Аз не съм убиец — дрезгаво каза той. — Бомон ми беше приятел. Защо да го убивам? — Той отиде и почука по кървавите знаци. — Съгласен съм, може да е „М“ или „Б“, дори „Ф“.
Останалите мълчаливо го гледаха. Ръката на Манинг стисна дръжката на камата и той я извади донякъде.
— Всеки, който ме нарече убиец — заплаши рицарят, — ще отговаря за думите си.
— Няма доказателства — намеси се бързо Ричард, стреснат от нарастващото напрежение в стаята.
Грантъм шумно си пое дъх.
— Мастър Ричард е прав — отсече той. — Една буква на стената не е никакво доказателство. — Той отиде до вратата. — Вижте, резетата са били спуснати, капаците затворени. Как е влязъл убиецът, и преди всичко, как е излязъл?
Ричард се приближи и погледна. Опита се да си представи вратата така, както я беше видял за последен път. Ръждясалата ключалка още работеше, а имаше и тежко резе. Ричард погледна към прозореца. Спомняше си, че когато нахлу в стаята, капаците бяха затворени, а резето спуснато; как тогава убиецът беше влязъл и излязъл от стаята? И защо сър Лайънъл Бомон не беше извикал? Той беше рицар, воин, можеше да окаже съпротива, а всичко беше на мястото си.
— Трябва да има таен коридор — заяви Ферърс. — Трябва да има.
Покриха тялото на сър Лайънъл с одеяло, после претърсиха стаята. Къртиха дъските на пода, прегледаха капаците, почукваха по стените, проучиха дори тавана. Не намериха нито таен коридор, нито вход. Само едно нещо беше подозрително. Когато преглеждаха резето на вратата, Ричард видя, че е било почистено и смазано. Повика останалите.
— Кой го е направил? — попита той.