Кладенецът на възнесението

— Така е, но последният човек, видял Дълбината с очите си, издъхна преди година. Така че ще трябва да се задоволим със статуите.

— Освен ако не се завърне — тихо каза Вин.

Елънд я погледна озадачено, после въздъхна:

— Ох, Вин… Две армии не ти ли стигат? Трябва ли да се тревожиш и за съдбините на света?

Вин сведе виновно поглед и Елънд се разсмя и я притегли към себе си.

— Ах, Вин. Зная, че си склонна към параноични изблици, и вярно, че като се има предвид положението ни, аз също проявявам подобни склонности, но не мисля, че трябва да се безпокоиш заради този проблем. Не съм чувал досега за чудовищни въплъщения на злото, които да се скитат по тези земи.

Вин кимна и Елънд се облегна назад, очевидно доволен, че е отговорил на въпроса й.

„Героят на времето отишъл при Кладенеца на Възнесението и победил Дълбината — помисли тя. — Но във всички пророчества се казва, че Героят не е трябвало да взема силата на Кладенеца за себе си. Трябвало да я предаде, да остави на нея да победи Дълбината.

Рашек не го е направил — той е взел силата и я е използвал за свои цели. Означава ли това, че Дълбината въобще не е била побеждавана? Защо тогава светът не е бил разрушен?“

— Червено слънце и кафяви растения — каза тя. — И това ли е дело на Дълбината?

— Все още ли си блъскаш главата над тези неща? — попита намръщено Елънд. — Червено слънце и кафяви растения? Че с какви други цветове да са?

— Келсайър каза, че навремето слънцето било жълто, а растенията зелени.

— Странна картина.

— Сейзед го потвърди — продължи тя. — В много легенди се казва, че в ранните дни от управлението на лорд Владетеля слънцето променило цвета си и от небето започнали да се сипят сажди.

— Е — рече Елънд. — Предполагам, че Дълбината може да има нещо общо с това. Но честно казано, не зная. Хм… Зелени растения? Защо не виолетови? Или сини? Странно…

„Героят на времето тръгнал на север, към Кладенеца на Възнесението — помисли Вин и извърна очи към прозореца и далечните Териски планини, които не се виждаха в мрака — Дали е още там? Кладенецът на Възнесението?“

— Успя ли да изтръгнеш някаква информация от ОреСюр? — попита Елънд. — Нещо, което да ни помогне да открием шпионина?

Вин сви рамене.

— Каза ми, че кандрите не могат да използват аломантия.

— Значи можеш да откриеш самозванеца по този начин? — попита Елънд и се надигна.

— Може би — отвърна Вин. — Поне мога да изпитам Дух и Хам. С обикновените хора ще е по-трудно — макар че кандрите не могат да бъдат Усмирявани. Което би ми помогнало да открия шпионина.

— Звучи обещаващо — отбеляза Елънд.

Вин кимна. Крадецът в нея, параноичното момиче, на което Елънд често се подиграваше, я подтикваше да приложи аломантия върху него — да го изпита, да провери как ще реагира на нейните Тласъци и Тегления. Но тя се овладя. Можеше да вярва на този човек. Да, щеше да провери другите, но не и Елънд. Предпочиташе да му повярва дори ако греши, отколкото да живее с тревогата на недоверието.