Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Какво очакваше да чуеш, жено? — попита той.
Териската пренебрегна въпроса му. Обърна се към другите и заговори с глас, в който се долавяше лек акцент:
— Искам да разговарям с краля насаме. Можете да си вървите.
Хам се засмя.
— И тази си я бива.
— Защо смяташ, че ще оставим краля насаме с теб? — попита я Доксон.
— С негово величество имаме да обсъдим, разни неща — отвърна жената делово, което никак не съответстваше на положението й на пленничка. — Не бива да се безпокоите за безопасността му. Сигурна съм, че младата Мъглородна, която се спотайва отвън зад прозореца, може лесно да се справи с мен.
Елънд погледна към витражния прозорец. Откъде териската можеше да знае, че Вин ги следи? Вероятно имаше невероятно изострен слух. Достатъчно изострен, за да подслуша разговора им през стената?
— Ти си Пазителка — рече Елънд.
Тя кимна.
— Сейзед ли те праща?
— Заради него съм тук — потвърди жената. — Но никой не ме е „пращал“.
— Хам, всичко е наред — бавно каза Елънд. — Можете да си вървите.
— Сигурен ли си? — попита Хам и се намръщи.
— Ако желаете, можете да ме оставите завързана — рече жената.
„Което едва ли ще е пречка за нея, ако е ферохимик — помисли Елънд. — Разбира се, ако наистина е ферохимик — Пазител като Сейзед, — няма от какво да се страхувам. Теоретично“.
Останалите бавно излязоха. По лицата им можеше да се съди какво смятат за решението на Елънд. Макар те вече да не бяха крадци, Елънд подозираше, че също като Вин никога няма да забравят миналото. И да се отърват от подозрителността си.
— Ще сме пред вратата, Ел — каза Хам, който излезе последен.
14.
И все пак тези, които ме познават, ще си дадат сметка, че няма шанс да се откажа толкова лесно. Открия ли нещо, което ме интересува, ставам неотклонен.
Териската напрегна лекичко мускули и въжето, с което бе вързана, падна на земята.
— Ей, Вин! — подвикна Елънд, който вече се чудеше дали е постъпил разумно. — Май е време да влезеш.
— Няма я — подхвърли нехайно жената. — Преди няколко минути тръгна на обиколка. Затова позволих да ме заловят.
— Ясно — рече Елънд. — Тогава ще извикам стражата.
— Не ставай глупак. Ако исках да те убия, щях да го направя веднага щом другите излязоха. А сега помълчи за малко.
Високата жена се приближи до него и го обиколи, оглеждаше го като търговец стока, която смята да купи. Накрая спря, сложи ръце на кръста си и му нареди:
— Изправи се.
— Моля?
— Прегърбваш се — рече жената. — Кралят винаги трябва да изглежда властен, дори когато е с приятели.
Елънд се намръщи.
— Виж, нямам нищо против някой и друг съвет, но…
— Не — прекъсна го жената. — Недей да увърташ. Нареждай.
— Моля? — повтори Елънд.
Жената пристъпи към него, сложи ръце на раменете му и ги избута назад, за да го накара да се изпъчи. След това се отдалечи и кимна.
— Виж, аз…
— Не — сряза го тя отново. — Трябва да говориш решително. Думите и действията ти ще определят реакцията на другите. Ако започнеш изречението неуверено, ти самият ще изглеждаш неуверен. Бъди силен!
— Какво искаш? — попита Елънд, който вече губеше търпение. — Защо си дошла?
— Така вече е по-добре — похвали го жената.
— Каза, че познаваш Сейзед? — попита той, докато се бореше с несъзнателното желание да се прегърби отново.
— Познавам го — потвърди жената. — Аз съм Тиндуил и както правилно каза, съм Пазителка от Терис. — Тропна с крак по пода, сетне поклати глава. — Сейзед ме предупреди за небрежния ти външен вид, но честно казано, не очаквах един крал да има чак толкова лошо чувство за собствено достойнство.
— Небрежен? — попита Елънд. — Моля?
— Стига си се молил — скастри го Тиндуил. — Не задявай въпроси, казвай каквото мислиш. Ако ще възразяваш — възразявай, не оставяй на другите да интерпретират думите ти.
— Уф, макар да е почти забавно — рече Елънд и тръгна към вратата, — предпочитам да не чувам повече обиди. Тика че, ако ме извиниш…
— Хората ти те мислят за глупак, Елънд Венчър — тихо каза Тиндуил.
Елънд спря.
— Съборът — съвещателен орган, който си създал ти самият, — игнорира авторитета ти, Скаа са убедени, че няма да можеш да ги защитиш. Дори твоят малък кръг от приятели крои планове в твое отсъствие и очевидно смята, че липсата ти не е от голямо значение.
Елънд затвори очи и бавно си пое дъх.
— Имаш добри идеи, Елънд Венчър — продължи Тиндуил. — Идеи, подобаващи на крал. Но ти не си крал. Един човек може да управлява другите само ако те го приемат за свой водач и има толкова авторитет, колкото му дяват те. Всичките гениални идеи на света не могат да спасят кралството ти ако няма кой да се вслуша в тях.