Безизходица [Worst Case - bg]

Докато вървяхме заедно по улиците, излъчваните от децата ми топлина и непринуденост бяха достатъчно заразителни, така че почти забравих ужаса от последния ми случай. Така продължихме, докато не се сблъскахме с хората със сериозни лица, излизащи от ранната утринна литургия в църквата „В името Божие“.

Приковах поглед към кръстовете от пепел върху челата им. Полазиха ме тръпки, като си представих двамата мъртви тийнейджъри, убити от упор. Все едно че виждах окървавените им тела, проснати върху стъпалата пред църквата.

Въздъхнах, изпълнен с гняв. Призляваше ми от мисълта, че този свещен символ може да бъде използван така извратено. Пепелта би трябвало да символизира саможертва и смирение пред Христовите страдания, а не да бъде част от доклад за аутопсия, който не можех да си избия от главата.

Самите богомолци изглеждаха донякъде смутени. Снощи Шеймъс ми каза, че в канцеларията на епархията се получила ръкописна бележка, с която възразявали срещу изпълняването на ритуала с кръстове от пепел по челата на богомолците заради нашумелите убийства. Аз се зарадвах, че сред секретарите на архиепископа в катедралата „Сейнт Патрик“ са надделели по-умните. Би било ужасяващо, ако една-единствена личност може да налага желанията си на всичките католици в Ню Йорк.

Щом влязохме в църквата, Еди и Рики се втурнаха напред, за да си сложат одеждите на момчета, помагащи на свещеника при олтара. Джулиана, като най-голяма, поведе останалите деца към задните скамейки. Аз се приближих към оброчната плоча. Пуснах пет долара в кутията за дарения и запалих свещите. Коленичих пред червеникавото им сияние, затворих очи и изрекох молитви за мъртвите и особено за семействата им. Много добре знаех колко опустошителна може да бъде смъртта, когато сполети някое задружно семейство. Можех само да предполагам колко дълбоко може да бъде отчаянието на семействата, изгубили единственото си дете.

Докато се прекръствах, някой ме потупа по рамото. Беше Шеймъс.

— Точно такъв добър човек като теб търся — прошепна той. — Нуждая се от доброволец. Какво избираш: да четеш от Светото писание или да поднасяш даровете?

— Ще поднасям даровете.

— Всъщност ще трябва да се заемеш и с двете. Излъгах те, че имаш избор. Нека да изпълним ритуала, както е редно.

Литургията изглеждаше по-тържествена и по-тъжна от обичайното. Макар да се стараех, доколкото можех, не успях да прогоня убиеца от мислите си дори когато Шеймъс шепнеше латинските фрази, които според традицията трябваше да бъдат изречени в този свят ден:

— Memento homo, quia pulvis es, et in pulverem reverteris.