Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Водачът на първите заселници-пуритани е Джон Котън. Той е категорично против демокрацията и в писма до лорд Сей пише: „Ако хората са управляващи, кой ще бъде управляваният?“ Още една изключително актуална за днешните Щати теза, която през ХХ век ще бъде развита в теория от Херълд Лосуел - създател на теорията за масовите комуникации, и Уолтър Липман - евреин, водещ журналист и политолог от годините между двете световни войни. Това са двама души, които са автори на днешните управленски схеми, прилагани в новите демокрации на Източна Европа и Третия свят. „Хората са объркано стадо -казва Липман, - на тях трябва да им се оформя и спуска от специално работещи за целта масмедии внушението, което „те искат“ да чуят. Управляващият елит е този, който трябва да държи непрекъсната плътна завеса между това, което наистина става, и това, което хората научават от пресата, радиото, телевизията.“
Както виждаме, елитарното виждане за управление на Америка, оттам и на света, си има дълга опашка, която се проточва назад във вековете.
Но за да има елит, трябва да има и плебс. Откъде ще дойде той? Нима пуританите, калвинистите, квакерите и другите сектанти ще се разделят на върхушка и управлявано стадо? Донякъде - да, защото те така са устроени по начало - на ядро от посветени и маса от ученици. Но и живият живот ще им поднесе материал за управление от само себе си. Според Алексис дьо Токвил, който през 1830 г. прави специално проучвателно пътуване из Щатите, тази страна е населена първоначално „от бездомни пройдохи“. Той цитира тежкото съчинение на Уйлям Смит „History of Virginia from the First Settlements to the year 1624“. Там пишело, че „една голяма част от новите колонисти са били разпуснати младежи, които родителите им изпращали, за да ги спасят от позорна съдба - бивши слуги, банкрутирали измамници, развратници и други хора от такъв род, по-склонни да грабят и да разрушават, отколкото да укрепват.“
Описаната Вирджиния е първата, създадена с кралска харта американска колония през 1607 г. Още през 1620 г. пристигнал първият кораб с роби. Търговията с роби ще бъде главен източник на доходи на заселниците от главните градове на новата земя. Това е продължение от традицията да се приема робството като нещо нормално и за „най-идеалните“ на теория общества, рисувани от въображението на всички възможни „утописти“, „социалисти“ и революционери. В идеалната държава на Платон, която трябва да цъка като часовник, видяхме, че не може да мине без роби. При Томас Мор също има принудителен труд, тоест роби. По-късно - при болшевизма, приложен от евреите в Русия, също ще има роби - милионите лагерници от ГУЛАГ.
Сред античните общества робството е било приемано като нещо естествено особено сред „богоизбрани народи“ като еврейския. В Тората има много текстове, които говорят за съществуването на робството като най-нормален морален казус. Броени години след налагането на християнството като официална религия във Византия през 313 г. император Константин Велики издава указ за премахване на робството и освобождаване на робите през 321 г. Християнството не приемало съвсем естественото за юдейството поробване на хора.
На фона на расисткия юдейски мироглед се откроява и още една формула за антично общество, един контрапункт, в който робството не само че не е естествено състояние, но и не се толерира. Това е древнобългарската държава, която се е местила през вековете от Памир (началото на Новата ера) през Прикавказието до река Волга и Кама, където през Х -XV век съществува последната голяма империя на българите - Велика България със столица Велики Болгар, близо до днешния Казан. Точно тези българи дали 400 години преди основателите на „най-демократичната държава“ - САЩ, пример за човеколюбие. През 1223 г. според хрониката на арабския автор Ибн ал Хасир (ХIII век) те спрели ордите на монголите. Това било единственото поражение на световноизвестния Чингиз хан. Българският хан Челебир разбил войската на хана и пленил 4000 войници. Вместо да ги пороби, както правели всички народи по това време, Челебир ги заменил за 4000 овце и тази сделка останала в аналите като „Овчата битка“. По принцип българската държава, независимо дали се намирала край Волга, или край Дунав, отхвърляла робството като неприемливо още от най-древни времена.