Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
А на 23 март 1980 г. в Йерусалим били изгорени стотици екземпляри от Новия завет под ръководството на „Яад Ле’ахим“ - еврейска религиозна организация, финансирана от Министерството по въпросите на религията в Израел. Може би част от субсидиите в размер на около 6 милиарда долара, които САЩ дава безвъзмездно всяка година на Израел, отиват за горене на Новия завет.
Ето и признанието на един евреин, когото юдаистите смятат за „ренегат“ - доктор Израил Шаак публикува през 1994 г. книгата си „Еврейска история, еврейска религия“. В нея пише: „Юдаизмът е пропит с много дълбока ненавист към християнството, в съчетание с неговото непознаване. Това отношение се е задълбочавало след преследванията на евреи от страна на християни, но не е зависело съществено от тях. Всъщност то води начало от времето, когато християнството е било още слабо и преследвано (основно от евреи). Това отношение се е споделяло обаче и от евреи, които никога не са били преследвани от християни, напротив - дори са получавали помощ от тях.“
По-нататък д-р Шаак пише: „В съответствие с Талмуда Исус бил наказан по решение на вътрешния равински съд за идолопоклонничество и подстрекаване на другите евреи към същото и неуважение към властта на равините. Всички класически еврейски източници, които споменават за тази екзекуция, са изключително щастливи да поемат отговорността за нея, в талмудическите източници римската власт дори не се споменава във връзка с екзекуцията на Исус.“
И още за антипатията към християнството у евреите от книгата на Израил Шаак: „Само името на Исус било за евреите символ на всичко, към което те изпитват отвращение, и тази традиция продължава да съществува. Към религиозното учение на християните евреите изпитват същото отвращение. На тях им е забранено да го цитират, да говорят за него, да го изучават в днешните израелски училища.“
Тази нетърпимост на евреите към християнството е дала отпечатък на цялата история от 2000 години насам. Но в последните десетилетия тази тема е табу за западните автори и който я подеме, бива обвинен в „антисемитизъм“. Това е безсмислен термин, тъй като и палестинците са се-мити по етнос, но те най-много пишат и говорят против израелския (еврейския ) двоен стандарт в политиката както на държавата Израел, така и на нейния кръвен брат - държавата САЩ, и от десетилетия водят кървава война с държавата Израел.
Излиза, че семитите палестинци са антисемити. В древността семити са наричани народите, произлезли от Сем, син на Ной. Тогава към семитите са се числели: вавилонци и асирийци, или общо акади, арамейци, угарити, ханаанци, към които спадат евреите и финикийците, араби, етиопци.
Днес семити са арабите, евреите, тиграите, харарите и айсорите.
Обвинението в „антисемитизъм“, под което трябва да се разбира антиеврейство, е пропагандно оръжие, използвано срещу всеки, който иска да узнае истината за болшевишка-та революция например, извършена и платена изцяло от евреи, за превземането на САЩ от евреите и за ударите, които те нанасят върху християнството.
Всъщност, ако трябва да говорим за фундаментализъм, то най-подходящ пример за това е юдаизмът. Талмудът, от който приведохме цитати, е поредица от текстове, които са писани векове наред след появата на християнството. Равините (а според американското издание на „Encyclopedia Judaica“ „Повечето равини принадлежат към старата школа на талмудическото учение“ - б.а.) са приспособявали учението си според развитието на християнската църква и са го насочвали срещу нея. Те го правят и днес.
На практика еврейският юдаизъм и талмудизъм е във фундаментално противоречие с християнството
Защото според еврейското учение Бог има свои избраници, които трябва да властват над всички народи, ако се наложи - с лъжи, измама, убийства и ограбване, и този избран народ са евреите (или приелите тази вяра). Според християнството всички народи и човеци са равни пред Господа, насилието и ограбването са изключени и всеки, който приеме Христос в сърцето и живее по Неговите завети, спасява безсмъртната си душа. При християнството просто терминът „фундаментализъм“ е нонсенс, защото то никъде не проповядва, че християните са хора, а нехристияните -животни. И освен това християнството не крие своето Свещено писание, нито възможността да приеме всеки човек на земята в лоното си. Докато еврейството крие най-важните си свещени книги като Талмуда и не допуска никого, ако не е евреин (както и да го разбира днешното фарисейство този термин), в лоното си. Православието никога не е формирало тайни общества за „избрани“, докато еврейството и инспирираните от него антихристиянски ереси непрекъснато в последните две хиляди години образуват тайни общества, които преливат едно в друго, но всички имат една здрава обща основа - отричането на Христос и богоборчеството.