Бумерангът на злото

За първи път тогава биват въведени модерните методи на пъблик рилейшънс-а на модерната агресивна реклама. За неин баща се приема Едуард Л. Бернайс, американски евреин, племенник на Зигмунд Фройд, който през първите десетилетия на ХХ век налага в САЩ психогенни методи на рекламиране и обработване на общественото мнение. Този Бернайс участва в една специална правителствена комисия, оглавявана от Джордж Крийл, която има за цел да разпали военни страсти у американците и да ги накара да искат да влязат във войната. Комисията работи здраво и чрез основните медии успява да внуши на янките, че германците са зверове, които разкъсват малки белгийски и френски деца с щиковете си. Това става чрез фалшифицирани снимки и масирана обработка на общественото мнение. Тогава се ражда и това, което днес наричаме модерна социология. Манипулирането на общественото мнение чрез допитване до хората. Тези допитвания винаги могат да се представят като „нагласите на обществото“ в момента, въпреки че не е точно така. Но и днес огромни световни социологически агенции правят сериозни пари от „проучвания на общественото мнение“, което всъщност е манипулиране на общественото мнение, защото всичко зависи какви въпроси ще зададеш, на кого (ти си избираш) и как ще обработиш резултатите. През последните три-четири години в България например поредица от предизборни прогнози на водещи социологически агенции се разминаха тотално с резултатите на изборите, което показа измамния характер на социологическите данни. Но през 1916 - 1917 г. в САЩ се правят първите стъпки в гигантското модерно манипулиране на общественото съзнание.

Сондажите от това време сочат, че за три-четири месеца става обръщане на мисленето у широката публика. Пропагандата дава плод и през 1917 г. почти половината американци вече искат да участват във войната, докато преди това са били под 10 %. По признанието на Крийл евреинът Бернайс имал "по-отговорно и значимо положение от който и да било друг пост, който може да заема". Фамилията Бернайс си струва да се запомни, защото през 1945 г. зетят на Едуард - Мъри Бернайс, пък ще стане главен организатор на Нюрнбергския процес. И ще дирижира деформирането на информацията от показанията на Хитлеровата администрация така, че да изкара евреите първа и най-голяма жертва на нацизма. Тогава се ражда сюжетът, наречен холокост, разобличен от швейцареца Юр-ген Граф. Версията е, че в пещите на Хитлеровите концлагери са убити с газ и изгорени 6 000 000 евреи. След войната е установено, че от Третия райх остават 3000 тона документация. В нито един документ на стриктните германци не е намерено доказателство, че евреи са унищожавани в "газови камери", както днес се учи в учебниците и пише в енциклопедиите. Първи през 50-те и 60-те години французинът Пол Расиние, борец от Френската съпротива и затворник от Бухенвалд, публикува в книгата си "Лъжата на Одисей" своите аргументи против версията за милионите евреи, задушавани в газови камери. След него с темата се занимават редица изследвачи като Юрген Граф от Швейцария, Роберт Форисон, преподавател в университета в Лион, англичанинът Дейвид Ървинг, германският политолог Удо Валенси, издател на списанието "Исторически факти", юристът Вилхелм Щеглиц и американецът Артър Бътц. Всички те стигат след щателно и непредубедено изследване до извода, че версията за "газовите камери", в които са унищожавани евреи, е измислица, въведена в употреба доста след войната. Изследователите на т. нар. холокост установяват, че нито един химик или инженер не е проучвал експертно през десетилетията след Втората световна война концлагерите и техните газови камери. Единствената експертиза е на американския инженер и специалист по газови камери Фред Лойхтер (Fred Leuchter), който чак през 1988 г. отива с екип в Полша и изследва експертно т. нар. газови камери. Изводите на Лойхтер са категорични: "Газовите камери не са конструирани като такива и не биха могли да действат като инструмент за масово убиване на хора. Те не са били херметизирани, липсвали са разпределителни механизми за газ, липсвали са подгряващи устройства (а газът Циклон Б, който според фалшифицираните показания на "свидетели" е бил използван за убиването на евреи, се нуждае от минимум 25 градуса топлина, за да действа). Лойхтер установява още, че в стените няма отлагания на цианид, което е невъзможно, ако е бил използван този газ. Също така Лойхтер сочи, че крематориумите в тогавашните концлагери не могат да изгарят толкова много трупове, колкото описва основният "свидетел" в Нюрнберг - Рудолф Хос. Самият Хос е уличен в груба лъжа, тъй като твърди, че посетил лагера в Треблинка през юни 1941 г., а самият лагер е открит на 23 юли 1942 ".