Бумерангът на злото

Според английското разузнаване няма данни за газови камери

То разшифрова кода на концлагерите на Германия още през 1942 г. и подслушва всички обменяни информации от тогава до края на войната. Професор Хинсли от Кембридж, работил през войната като дешифровчик, пише в книгата си "Английското разузнаване през Втората световна война" - "British Intelligence during the Second World War", Cambridge University Press, New York, 1981 следното на стр. 673: "Германските радиограми не съдържаха никакви указания за умъртвяване с газ."

Че версията е съчинена късно след войната, показва и един драстичен факт. В книгата на еврейския международен деец Еди Визел "Нощта", излязла през 1958 г. и визираща концлагерите (самият Визел е бил в Освиенцим -б.а.), няма нито дума за "газови камери". В изданието на немски от 1990 г. с преводач Курт Майер Класон обаче вече се появява терминът "газова камера".

По принцип войната ражда най-драстичните форми на пропагандни лъжи. През 1916 г. например в "Дейли Телеграф" се появява "информация" как австрийци и българи убиват с газ 700 000 сърби! Тази нелепост дори не е проверявана след войната, тъй като е очевиден абсурд. Но когато се играе мръсно, всичко е позволено. С историята за холокоста евреите си извоюват огромни преимущества пред света. Никой не може вече да каже нещо лошо за тях. Чрез свои лобита в европейските парламенти те налагат закони, наказващи всеки изследовател, който се осмели дори да проучва и подлага на съмнение официалните данни за жертвите-евреи през войната и начина, по който са умъртвени. Срещу част от изброените по-горе "ревизионисти" като Форисон и други са предприемани съдебни преследвания и физически нападения. През 1990 г. т. нар. закон "Гесо" във Франция предвижда една година затвор за всеки, който се усъмни в холокоста. Законът е приет с гласовете на социалисти и комунисти по инициативата на секретаря на социалистите - евреина Лоран Фабиюс. Показателна за действията на еврейските организации е атаката и срещу Ернст Цюндел, канадец от немски произход, който пише и издава книгата "Наистина ли загинаха 6 милиона? ", в която оборва версиите за газовите камери и за шестте милиона избити евреи от германците. През 1985 г. Цюндел е привлечен под отговорност по подобен закон като френския "Гесо". Осъден е на 15 месеца лишаване от свобода. Той обжалва и през 1988 г. отново след дълги перипетии е осъден на 9 месеца затвор, но е освободен след подписване на декларация, че няма да пише и говори на темата холокост. Чак на 28 август 1992 г. Цюндел е оправдан след поредното обжалване, но получава закана от еврейски организации да бъде съден за "всяване на расова омраза".