Бунтовници

– Симулацията не е позволявала да говори разумно с него и когато той е заплашил живота ѝ, тя е реагирала така, както са я обучили Безстрашните: стреляла е на месо.

– Какво искаш да кажеш с това? – горчиво я прекъсва Кристина. – Нали не намекваш, че трябва да забравим случилото се само защото в него има желязна логика?

– Разбира се, че не – отвръща Кара. Гласът ѝ потрепва – съвсем леко – тя отново повтаря, този път по-тихо: – Разбира се, че не.

После кашля, за да прочисти гърлото си.

– Няма как да избегнеш присъствието ѝ, затова искам поне малко да те облекча. Не си длъжна да ѝ прощаваш. Честно казано, не разбирам защо изобщо си се сприятелила с нея. Тя открай време ми се вижда особнячка.

Напрегнато очаквам Кристина да се съгласи с нея, но за моя изненада – и облекчение – тя не го прави.

Тогава Кара продължава:

– Както и да е. Не си длъжна да ѝ прощаваш, но трябва да проумееш, че е постъпила така не от зла умисъл, а от страх. Затова може спокойно да я гледаш в очите, без да ти се иска да я фраснеш в прекалено дългия нос.

Ръката ми автоматично посяга към носа. Кристина слабо се засмива, което ми действа като здрав ритник в корема. Връщам се обратно в Сборния пункт.

Макар Кара да се изказа доста грубо за мен – а бележката за носа си беше направо удар под кръста – все пак съм ѝ благодарна за думите.

+ + +

Тобиас се появява от някаква врата, скрита зад дълга бяла драперия. Той раздразнено отмества завесата пред себе си, насочва се към нас и сяда до мен на масата в Сборния пункт.

– Канг ще се срещне с представител на Джанийн Матюс в седем сутринта – обявява той.

– Представител ли? – пита Зийк. – Значи, тя няма да дойде лично?

– Точно така. Нито ще се появи на открито, където може да стане лесна мишена за гневна въоръжена тълпа – подсмихва се Юрая. – Иска ми се да беше опитала, ама къде ти.

– Канг Великолепни няма ли поне да вземе ескорт от Безстрашните? – обажда се Лин.

– Ще го направи – отговаря Тобиас. – Взима няколко доброволци от по-възрастните. Бъд каза, че ще си държи ушите отворени и после ще докладва.

Поглеждам го намръщено. Откъде има цялата тази информация? И защо, след като две години е отказвал да стане един от лидерите на Безстрашните, сега се държи точно като такъв?

– Предполагам, че основният въпрос сега е – започва Зийк, сключвайки ръце върху масата, – какво би казала ти на тази среща, ако беше Ерудит.

Всички погледи се насочват към мен. В очакване.

– Моля?! – питам недоумяващо.

– Ти си Дивергент – уточнява Зийк.

– Тобиас също.

– Така е, но той няма наклонности за Ерудит.

– А ти откъде знаеш, че аз имам?

Зийк вдига рамене.

– Така ми се струва. На вас не ви ли се струва така?

Юрая и Лин потвърждават. Устата на Тобиас се извива, сякаш се кани да се усмихне, но каквото и да е това, той го потиска. Стомахът ми натежава, сякаш е пълен с камъни.

– Последният път, когато проверих, мозъците на всички ви функционираха нормално – отсичам. – Затова вие също можете да разсъждавате като Ерудити.