Бунтовници
- Автор: Рот Вероника
- Серия: Дивергенти #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542711179
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Бунтовници». Краткое содержание книги:
Преобразена след досега взетите решения, Трис за пореден път трябва да избира къде принадлежи – дори ако това означава, че ще се изправи срещу тези, които обича най-много. И отново само тя е в състояние да предотврати катастрофата. Но първо трябва окончателно да приеме, че е Дивергент, без и да подозира къде ще я отведе това. А една огромна тайна е напът да преобърне целия свят...
„Бунтовници”, дългоочакваното продължение на „Дивергенти” на Вероника Рот, отвежда читателите на едно наситено с невероятен екшън и екстремни усещания пътешествие, не по-малко въздействащо от предшественика си. Изпълнена със сърцераздирателни обрати, романтични моменти и могъщи прозрения за човешката природа, книгата ще допадне на читатели от всички възрасти.
– Това ми звучи като някаква конспиративна теория – казва Джак. – По каква причина Ерудитите ще искат да ви убият?
Майка казваше, че хората се страхуват от Дивергентите, защото те не могат да бъдат контролирани. Това може и да е истина, но не е достатъчен аргумент да убедя Джак Канг, че Ерудитите искат да се отърват от нас. Сърцето ми започва да бие учестено, когато си давам сметка, че нямам отговор на въпроса му.
– Аз… – понечвам да отговоря, но Тобиас ме прекъсва.
– Очевидно ние не знаем защо – казва той. – Но това не променя факта, че през последните шест години сред Безстрашните са регистрирани близо десетина загадъчни смъртни случая. Има пряка връзка между загиналите и необичайните резултати от техните тестове за установяване на наклонностите или симулациите по време на инициацията.
Проблясва светкавица и осветява залата. Джак клати глава.
– Макар това да е много интригуващо, подобна връзка все още не може да се приеме като доказателство.
– Лидер на Безстрашните застреля дете от Прямите в главата – намесвам се рязко. – Докладваха ли ви за това? То прилича ли на нещо, което „изисква по-нататъшно разследване“?
– Истина е – отвръща Джак. – Хладнокръвното убийство на дете е ужасно престъпление и то не може да остане ненаказано. За щастие, извършителят е арестуван и ще бъде изправен пред съда. Въпреки това не трябва да забравяме едно – войниците на Безстрашните по никакъв начин не показаха, че имат намерение да навредят на повечето от нас. Иначе щяха да ни избият, докато сме в безсъзнание.
Долавям ядосано мърморене, което се носи от всички страни.
– Мирната им инвазия ме кара да вярвам, че е възможно да преговаряме за мирно споразумение с Ерудитите и останалите от Безстрашните – продължава той. – Затова имам намерение час по-скоро да уредя среща с Джанийн Матюс, за да обсъдим тази възможност.
– Тяхната инвазия изобщо не беше мирна – намесвам се. От мястото си виждам изражението на Тобиас и забелязвам, че крайчетата на устата му са извити в усмивка. Поемам си дълбоко въздух и продължавам: – Това, че не са застреляли всички в главата, не означава, че са дошли с благородни намерения. Според вас защо нахлуха тук? Дали е било само за да се поразтъпчат из сградата, да ви повалят в безсъзнание и да си тръгнат?
– Допускам, че са дошли за хора като вас – отговаря Джак. – И тъй като съм загрижен за вашата безопасност, не смятам, че можем да ги нападнем, въпреки намерението им да избият една цяла каста от нашето население.
– Убийството не е най-страшното нещо, което могат да ви причинят – казвам. – Контролът е най-лошото.
Джак развеселено извива устни. Развеселено.
– Нима? И как ще постигнат контрол над нас?
– Те ви обстрелваха с игли – намесва се Тобиас. – В тези игли има симулационни предаватели. Симулацията ви контролира. Ето как става.
– Механизмът на симулацията ни е известен – отговаря Джак. – Предавателят не е устойчив имплант. Ако искаха да ни контролират, щяха да започнат незабавно.
– Но… – понечвам да възразя.
Той обаче ме прекъсва.
– Давам си сметка, че ти си преживяла много, Трис – казва тихо. – Както и че си направила голяма услуга – на собствената си каста и на Аскетите. Но според мен твоите тежки и мъчителни преживявания пречат на обективната ти преценка. Не бих могъл да предприема атака само заради хипотезите на някакво момиченце.
Замръзвам на място, неспособна да повярвам, че може да е толкова глупав. Лицето ми пламва. Той ме нарече момиченце. Момиченце, което е наплашено до такава степен, че се държи параноично. Изобщо не е прав, но ето че сега Прямите мислят точно така.
– Ти не можеш да взимаш решение вместо нас, Канг – обажда се Тобиас.
Всички Безстрашни около мен надигат одобрителни викове. Някой дори се провиква:
– Ти не си лидер на нашата каста!
Джак изчаква виковете да утихнат, после продължава.
– Така е. Ако това е вашето желание, вие сами може да атакувате централата на Ерудитите. Но не бива да разчитате на нашата подкрепа. Нека ви напомня, че сте неподготвени и много по-малобройни от тях.
Той има право. Не можем да нападнем изменниците на безстрашните и Ерудитите без численото превъзходство на Прямите. В противен случай това ще се превърне в кървава баня. Цялата власт е съсредоточена в ръцете на Джак Канг. Сега всички си даваме сметка за това.
– Така си и мислех – самодоволно заключава той. – Много добре. Ще се свържа с Джанийн Матюс и ще видя дали можем да договорим мир между нас. Някакви възражения?