Миг преди никога

— Къде искаш да спрем за дрехи? — пита той, докато кара бавно по една градска улица с голям брой светофари и бензиностанции отстрани.

Надигам се в седалката и се оглеждам, като се опитвам да видя рекламните светлини на някое подходящо място.

Андрю сочи с глава напред.

— Ето един „Уол март".

— Предполагам, че и този става — отвръщам аз, а той завива наляво при светофара и спираме на паркинга.

Излизаме от колата и първото нещо, което правя, е да оправя впилите се в задника ми гащи.

— Да ти помогна ли?

— Не! — отвръщам аз през смях.

Минаваме през морето от коли на паркинга. Джапанките ми шляпат в петите. Отвътре ми е свито, давайки си сметка, че изглеждам ужасно с мръсна, сплъстена плитка през рамо, облечена в тези оскъдни шорти, които продължават да ми се събират в задника. Вече нямам никакъв грим — при сливането ми с дъжда от него не остана нищо. Старая се да гледам в блестящия бял под, докато вървим през магазина, и да избягвам всякакъв визуален контакт с когото и да било.

Първо се насочваме към раздела за женски дрехи и аз набързо вземам няколко прости неща: още два чифта памучни шорти, които също са къси, но не чак до чатала като тези, които нося, както и две хубави тениски с къси ръкави с шпиц деколтета и надписи в курсив. Потискам желанието да посетя сектора за пликчета и сутиени. Мисля, че засега ще мина с това, което имам. После следвам Андрю до аптечния сектор, където са всички витамини, лекарства за настинка и пасти за зъби. Отиваме право на щанда за самобръсначки и кремове за бръснене.

— Не съм се бръснал от седмица — казва той и търка наболата си от няколко дена брада.

Мисля, че така изглежда секси, но с нея или без нея, той пак си е секси, така че не възразявам.

А и защо ли изобщо трябва да възразявам?

Аз също вземам пакет самобръсначки, както и крем за бръснене „Олей" в златиста метална кутия. После в следващия коридор вземам малка бутилка разтвор за промиване на уста, защото той никога не е достатъчен. Прехвърлям чантичката си върху другото рамо, когато нещата, които съм взела, стават повече в другата ръка. Минаваме по — нататък и грабвам от рафта комплект шампоани и балсам за коса, като се мъча да нося и тях, но Андрю ги взема и ги носи вместо мен. Той също взема разтвор за уста. Отправяме се към лекарствата. Там стои двойка на среда възраст и чете етикетите на сиропите за кашлица.

Андрю казва небрежно, без да понижава глас:

— Маце, намери ли онова нещо против бяло течение?

Аз ококорвам очи и замръзвам пред тиленола.

Той взема една малка кутийка адвил от рафта.

Двойката се прави, че не го е чула, но знам, че не е така.

— Питам се дали изобщо си сигурна, че то е причината за сърбежа? — продължава той и аз усещам как започвам да се топя от горещината, обляла лицето ми.

Този път двойката скришом ни поглежда.

Андрю се е ухилил до уши насреща ми, докато се преструва, че чете етикетите.

Иска ми се да го ударя, но вместо това му отвръщам със собствената му игра: