Миг преди никога

— Както искаш.

Напълно сигурна съм, че ще гледа. Всъщност това едва ли ще ме притесни много.

Чистачките на предното стъкло се движат насам — натам с най — голяма бързина, но вали толкова силно, че пътят отпред трупно се вижда. Андрю оставя парното включено, докато вътре става горещо като в сауна, и го изключва, но преди той проверява дали съм съгласна.

— И така, „Hotel California", a? — обажда се той, усмихва се и трапчинките му стават по — дълбоки. Протяга ръка и натиска бутона, за да избере друг диск, а после продължава да го натиска, докато намери песента. — Хайде да видим какво знаеш.

Ръката му отново се отпуска върху волана.

Песента започва, както я помня открай време с онази зловеща китара, бавно и натрапчиво. Споглеждаме се и оставяме музиката да изпълва пространството между нас и самите нас в очакване на думите. После по едно и също време вдигаме ръце, отброяваме в такт едно, две, три и започваме да пеем заедно с Дон Хенли.

Погълнати сме изцяло от това и редим куплет след куплет, като понякога се сменяме, той ме оставя да изпея сама един, а после сам изпява друг. И когато идва първият припев, пеем заедно с цяло гърло и буквално изстрелваме думите в предното стъкло. Примижаваме с очи, отмятаме назад глави, а аз се правя, че не съм съкрушена от пеенето си. После идва вторият куплет и редуването ни започва да става малко объркано, но това просто ни развеселява, а и сбъркахме само два пъти. После заедно крещим колкото ни глас държи „1969". След това желанието ни да пеем малко по малко намалява и оставяме музиката да изпълва колата. Но когато идва сюблимният втори припев, а след това песента става по — бавна и по — натрапчива, отново ставаме сериозни и заедно изпяваме всяка дума, като се гледаме право в очите. Андрю така безупречно произнася думата „алибита", че по ръцете ме полазват тръпки. Заедно „пробождаме звяра" като се тупаме с юмруци в бедрата.

Така премина в следващите няколко часа пътуването ни за някъде.

Пях толкова много заедно с него, че гърлото ме заболя.

Разбира се, всички изпълнения бяха класически рок и само от време на време някои хитове от началото на деветдесетте: най — вече на Алис ин Чейнс и Аеросмит, но нито едно ни най — малко не ми досади. Всъщност харесвах всичките, както и спомените, които ми създаваха. Спомени с Андрю. Намерихме място за почивка край магистралата в Джаксън, Тенеси, и се възползвахме максимално от това. Вмъкнахме се в тоалетните, за да сменим дрехите, в които бяхме престояли по — дълго, отколкото предполагахме. Докато се забавлявахме в колата с моето не чак толкова звездно пеене, което той се преструваше, че харесва, бяхме забравили за всичко друго.

Той се беше преоблякъл преди мен и чакаше в колата, когато аз се появих облечена с единственото останало чисто нещо в сака: белите памучни шорти и спортната тениска, с която обичам да спя. Купих само един сутиен и бях с него, когато ме валя дъжда, така че той все още беше абсолютно мокър. Но въпреки това е на мен, защото нямаше начин да вляза в козата с него без сутиен.