Беки Б. и аферата с чантата

Не съм особено убедена, че схвана шегата.

— Моята докторска дисертация е върху петрогенезата и геохимията на флуоритно-хематитните депозити — изрича тя и в тези думи забелязвам далеч повече оживление, отколкото във всичко друго, което бе изрекла през този ден.

Обаче аз като че ли не схванах нито една думичка от казаното.

— Ами… страхотно! — смотолевям накрая. — Та… как стана така, че реши да изучаваш камъните?

— Баща ми ме запали по тях — отговаря Джес и лицето й най-сетне се отпуска в нещо като усмивка. — Те са и неговата основна страст.

— Татко ли? — изумявам се аз. — Нямах представа, че той си пада по камъни!

— Не твоят баща! — изпепелява ме с поглед тя. — Моят баща! Моят втори баща. Човекът, който ме е отгледал.

Ясно.

П.

Естествено, че няма предвид татко. Ама че глупава мисъл от моя страна!

Настъпва неловка тишина, нарушавана единствено от потракването на чаши. Намирам се в безизходица — не знам какво да кажа по-нататък. Което си е направо смехотворно! Нали това е сестра ми! Хайде де!

— А ще ходиш ли някъде на почивка тази година? — сещам се накрая. Божичко, очевидно вече съм доста отчаяна — звуча като фризьор.

— Засега още не съм решила нищо. Зависи.

Внезапно ме осенява най-жестоката идея в целия свят.

— Бихме могли да отидем заедно на почивка! — възкликвам превъзбудено. — Няма ли да бъде страхотно?! Можем да си наемем вила в Италия или нещо подобно… Така ще можем наистина да се опознаем.

— Ребека, чуй ме сега — прекъсва ме с равен тон Джес, — аз не си търся ново семейство!

На масата се възцарява такава непоносима тишина, че с нож да я режеш. Лицето ми пламва.

— Аз… знам това — смотолевям едва-едва. — Нямах предвид…

— И не се нуждая от друго семейство — продължава безмилостно тя. — Казах го на Греъм и Джейн още първия път, когато се видяхме, при това изрично го подчертах. И не затова ви издирих. Просто носех отговорността да се свържа с вас, за да ви предупредя за медицинската ситуация. Това е всичко!

— Какво искаш да кажеш с това „Това е всичко“? — прошепвам колебливо.

— Искам да кажа, че, да, радвам се, че се запознах с вас. Майка ти и баща ти са страхотни хора. Но вие си имате вашия живот… А аз си имам… — пауза, — моя.

Да не би да иска да каже, че не желае да ме познава?

Собствената си сестра?

— Но нали току-що се намерихме! — запелтечвам аз. — След всичките тези години! Не го ли намираш за удивително? — Привеждам се напред, поставям си ръката до нейната и допълвам: — Виж, с теб имаме една и съща кръв!

— И какво от това? — махва безразлично Джес. — Това е само един биологичен факт.

— Ама… не си ли искала винаги да имаш сестра? Не си ли се чудила какво е да имаш сестра?

— Не особено — отвръща тя, но като вижда лицето ми, допълва: — Не ме разбирай накриво. Беше ми много интересно да се запознаем.