Беки Б. и аферата с чантата

— Изглежда много приятно! — възкликва Люк, който влиза след мен. — Свършила си страхотна работа!

— Благодаря! — усмихвам се аз и свивам срамежливо рамене.

— Ако трябва да бъдем честни, целият апартамент изглежда буквално удивително!

След тези думи той излиза от стаята, а аз тръгвам след него към коридора. Да, наистина не изглежда зле. Макар че тук-там все още се забелязва по някоя и друга кутия, всичко наоколо изглежда значително по-подредено и чисто.

— Имам още малко работа — казвам, като хвърлям поглед към нашата спалня, където под леглото се спотайва още доста багаж.

— Да, виждам. Но дори и така това си е забележително постижение! — отбелязва Люк и оглежда обстановката с нескрито възхищение.

— Всичко опира просто до малко творческо виждане — казвам със скромна усмивка. — И паралелно мислене.

Влизаме в дневната, която е напълно трансформирана. Всичките купища с килими, кашони, кутии и сандъци са изчезнали. Има само два дивана, две масички за кафе и индонезийският гамелан.

— Шапка ти свалям, Беки! — възторгва се за пореден път Люк. — Тук изглежда страхотно!

— Е, нищо особено.

— Не е така — смръщва се съпругът ми. — Смятам, че ти дължа извинение. Ти ми каза, че можеш да организираш всичко, а аз се усъмних в теб. Не знам как, но ето че си успяла. Никога не съм си представял, че такава невиждана натурия може да бъде организирана толкова успешно. — Оглежда с невярващ поглед стаята и допълва: — Тук имаше толкова много неща! Къде са изчезнали, между другото? — Засмива се, а след секунда аз се присъединявам към него.

— Аз просто… им намерих нов дом! — изтъквам щастливо.

— Каквото и да си направила, впечатлен съм! — изрича той и прокарва ръка по камината, която е напълно гола, с изключение на петте ръчно изрисувани яйца. — Би трябвало да станеш консултант по складиране на стоки.

— Може и да стана!

Добре де, обаче ми се струва, че е крайно време да сменим темата. Защото всеки момент Люк ще започне да оглежда нещата по-отблизо и ще изтърси нещо от рода на: „А къде са китайските урни?“ или „Къде са онези кошмарни дървени жирафи?“

— Хммм… компютърът включен ли е? — питам нехайно.

— Естествено — кимва Люк, взема едно от яйцата и започва да го разглежда.

— Страхотно! — усмихвам му се аз. — Тогава ще отида да си проверя имейлите, а ти… защо не вземеш да направиш по едно кафе?

Изчаквам Люк да се оттегли в безопасността на кухнята, после хуквам към компютъра и напечатвам адреса www.ebay.co.uk.

Този и-бей направо ми спаси живота. Ама напълно!

Даже като си помисля, как е възможно досега да съм живяла без него?! Та това е най-брилянтното, най-гениалното изобретение от… добре де, откакто някой там е измислил магазините.