Беки Б. и аферата с чантата

— Казах ти, че тук е страхотно местенце! — прошепвам съзаклятнически на Джес. — Е, хайде да започваме!

Насочвам се към дълга редица, на която са закачени сладички блузки и започвам да ги разглеждам една след друга.

— Не е ли страхотна тази?! — възкликвам и измъквам тениска с миниатюрна пеперудка. — А тази с маргаритката много ще ти отива!

— Искате ли да ги пробвате? — пита ме учтиво Сандра. — Дайте, ще ги оставя в пробните!

— Да, ако обичаш! — подавам й ги аз и се ухилвам доволно на Джес.

Обаче тя не ми връща усмивката. Всъщност, не е направила и крачка дори от мястото, където я оставих. Стои си там с ръце в джобовете и сумти.

Сигурно наистина е малко странно да пазаруваш за първи път с човек, когото не познаваш. Други път нещата се нареждат от първия път — както стана със Сузи, когато двете се мотахме заедно и се пресегнахме към един козметичен комплект на Лулу Гинес едновременно.

В някои случаи обаче има и доста неловки моменти. Нямаш представа какви са вкусовете на другия и непрекъснато вадиш разни неща и питаш: „Това харесва ли ти? А това тук?“

Вероятно Джес просто се нуждае от малко подкрепа.

— Тези поли тук са приказни! — отбелязвам, като се насочвам към друга закачалка с вечерно облекло. — Тази черната с мрежичките ще ти стои превъзходно! — Изваждам я и я показвам на Джес. Тя се присяга към етикета с цената, поглежда го и пребледнява.

— Направо не мога да повярвам какви цени слагат в днешно време! — промърморва недоволно.

— Напълно разумни, не мислиш ли? — промърморвам в отговор аз.

— И полата ли? — обажда се зад нас Сандра.

— Да, благодаря! Ще я пробвам също така и в сиво и… ах, да, и в розово! — добавям, защото точно в този момент забелязвам розовото в края на закачалката.

След около двадесет минути вече сме успели да обиколим целия магазин и в пробните ни очакват две купчини дрехи. Джес надали може да се определи като особено словоохотлива. Даже, ако трябва да бъдем по-точни, беше доста мълчалива. Обаче аз говоря и заради нея, а освен това избирам всички неща, които, според мен, ще й стоят прекрасно, като ги добавям към купчината.

— Окей! — възкликвам накрая въодушевено. — Хайде да ходим вече да ги пробваме! На бас, че ще изглеждаш фантастично в тази пола! Можеш да я носиш с блузката с падналия ръкав и може би…

— Не възнамерявам да пробвам каквото и да било — изрича Джес. Изважда си ръцете от джобовете и се подпира на стената.

Поглеждам я развеселено.

— Какво каза?

— Казах, че няма да пробвам абсолютно нищичко — повтаря тя, после кимва към пробните и добавя: — Обаче ти върви и пробвай. Аз ще те чакам тук.

В магазина се възцарява тишина. Всички зяпват.

— Ама… защо няма да пробваш нищо? — изричам накрая.

— Нямам нужда от нови дрехи — отговаря Джес.

Вторачвам се в нея напълно объркана. С периферното си зрение улавям как продавачките си разменят притеснени погледи.