Издирва се

Натрапчивата миризма на тъмен шоколад от машината подразни обонянието й. Въртящото се диско кълбо на тавана осветяваше Али и Ноъл в синьо, червено и жълто. Ариа беше толкова ядосана, че зъбите й започнаха да тракат.

Адамовата ябълка на Ноъл подскочи. Али стоеше на безопасно разстояние, поклащайки глава едновременно самодоволно и съчувствено.

— Ариа, не е това… — започна Ноъл.

— Ти каза, че тя не те интересува — прекъсна го Ариа. Брадичката й трепереше, но тя се стегна, за да не заплаче. — Каза, че не я харесваш. Искаше да й дам шанс.

— Ариа, почакай! — Гласът му секна изведнъж. Тя не го остави да довърши, обърна му гръб и тръгна между зяпналите от изненада купонджии. Лукас Бийти въздъхна. Зелда Милингс, която учеше в близкото квакерско училище, но винаги успяваше да се уреди с кавалер за баловете в „Роузууд дей“, се подсмихна. Нека злорадстват, помисли си Ариа. Изобщо не й пукаше.

Почти беше стигнала до вратата, когато усети нечия ръка на рамото си. Обърна се и видя Али.

— Съжалявам. — Тя дишаше тежко, запъхтяна от бързането. — Той просто… ме награби. Нищо не можех да направя.

Ариа продължи да върви, твърде ядосана, за да каже каквото и да било. Първоначалното й мнение за Ноъл се беше оправдало. Той си беше типичното лъжливо роузуудско момче. Беше й казал, че е различен и тя се беше вързала. Каква глупачка.

Али продължаваше да върви редом с нея, със скръстени ръце и наведена глава. Промених се, беше казала тя край кладенеца. Може би наистина беше така.

Те излязоха на студения въздух. Група ученици се въртяха около колите и пушеха цигари. Над училището избухнаха фойерверки, отбелязвайки края на бала. На другия край на паркинга Ариа съзря Спенсър, Емили и Хана, които се бяха облегнали на беемвето. Когато зърнаха Али, лицата им грейнаха и тя им махна с ръка.

Ариа знаеше какво чакат старите й приятелки и къде смятат да отидат. Внезапно осъзна колко силно иска да отиде с тях. Колко силно иска всичко да бъде така, както някога — преди всичките тайни и лъжи. Както в началото, когато станаха приятелки и пред тях се разкриваха безброй възможности.

— Ъ-ъъ… относно онова пътуване до Поконос — рече колебливо тя, без да посмее да погледне Али в очите. — Смяташ ли, че ще има място за още един?

Устните на Али се разтеглиха в широка усмивка. Тя подскочи въодушевено и прегърна Али през раменете.

— Мислех си, че никога няма да попиташ.

Тя хвана Ариа за ръката и я поведе по паркинга, заобикаляйки една замръзнала локва.

— Ще си прекараме страхотно, обещавам. Ще забравиш за Ноъл. А утре ще ти намерим някой много по-готин.

Хванати за ръце, двете стигнаха до подножието на хълма.