Страшни сънища за продан- 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-361-7
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Страшни сънища за продан- 1 част». Краткое содержание книги:
Само дето… с теб сме стари познайници и май си наясно, че това не е съвсем вярно.
Нали?
Е, стига приказки. Може би ще си купиш нещо, а? Макар да обичам всичките си творби, на драго сърце ще ти ги продам, защото ги сътворих специално за теб. Разглеждай ги колкото искаш, но имай едно наум и внимавай.
Най-хубавите са зъбати.
Тръсдейл мълчеше.
— Отговорете на въпроса, господин Тръсдейл.
— Сър, не знам какво значи „злепостави“.
— Нима твърдите, че някой се опитва да ви натопи за това отвратително деяние?
Тръсдейл се замисли, кършейки ръце. Накрая каза:
— Може някой да я е взел по погрешка и да я е изхвърлил.
Мизел изгледа присъстващите:
— Някой от вас да е взел по погрешка шапката на господин Тръсдейл?
Гробно мълчание, чуваше се само воят на вятъра. Усилваше се. Снеговалежът — също. Първата голяма буря за зимата беше дошла. Местните наричаха това време Вълча зима, защото вълците слизаха на глутници от планината да търсят храна.
— Нямам повече въпроси — каза Мизел, — а тъй като времето е лошо, ще минем без заключителни изявления. Заседателите ще се оттеглят, за да вземат решение. Три са вариантите, господа — невинен, извършил непредумишлено убийство и извършил убийство първа степен, тоест планирал е действията си.
— Какви ти варианти? — провикна се някой. — Тоя е долен детеубиец!
Шериф Баркли и Дейв Фишер отидоха в „Зар хвърли и спечели“, за да изчакат обявяването на присъдата. След малко и Абел Хайнс седна при тях, като на влизане изтръска покритото си със сняг палто. Дейл Джерард ги почерпи с бира.
— Мизел може и да няма повече въпроси — подхвана Баркли, — но аз имам. Майната ѝ на шапката; ако Тръсдейл е убил момичето, защо не можем да намерим сребърния долар?
— Защото се е изплашил и го е изхвърлил — предположи Хайнс.
— Не мисля. Тъп е като галош. Ако се беше докопал до долара, щеше да се върне в кръчмата да си допие.
— Какво намекваш? — попита Дейв. — Че е невинен ли?
— Не намеквам, а казвам, че трябва да намерим монетата.
— Може да е изпаднала през някоя дупка в джобовете му.
— Джобовете му нямат дупки — отвърна Баркли. — Ботушът му има дупка, но не толкова голяма, че през нея да изпадне долар. — Отпи от бирата си и повече не продума.
Бурният вятър търкаляше призрачни топки бурени по заснежената главна улица.
Заседателите излязоха с решение след час и половина.
— Още при първото гласуване решихме, че трябва да бъде обесен — каза по-късно Дейв Фишер, — но искахме да изглежда така, сякаш сме дебатирали.
Мизел попита Тръсдейл дали иска да каже нещо преди изпълнението на присъдата.
— Нищичко не ми скимва — отвърна онзи. — Не съм го убил туй момиче, казвам ви.
Бурята вилня три дена. Джон Хаус попита Баркли дали има представа колко тежи Тръсдейл. Шерифът отговори, че сигурно е около седемдесет килограма. Хаус направи чучело от конопени чували и го тъпка с камъни, докато везната в странноприемницата не показа седемдесет килограма. После провеси чучелото на въжето пред очите на половината град. Пробното обесване мина идеално.
Вечерта преди екзекуцията времето се оправи. Шериф Баркли каза на Тръсдейл, че ще получи за вечеря каквото поиска. Тръсдейл пожела пържола с яйца и полети със сос картофи. Баркли купи храната със свои пари, после седна зад бюрото си и взе да си чисти ноктите, заслушан в ритмичното тракане на ножа и вилицата на затворника по порцелановата чиния. Когато тракането престана, влезе в килията. Тръсдейл седеше на нара. Чинията блестеше, сякаш я беше излизал като куче. Той плачеше.
— Сетих се нещо — рече.
— Какво, Джим?
— Ако ме обесят утре заран, ще легна в гроба с пържола в корема. Кльопачката няма да се смели.
Баркли помълча известно време. Бе ужасен не от образността на твърдението, а от факта, че Тръсдейл се е сетил за подобно нещо.
— Избърши си сополите — промърмори.
Осъденият се подчини.
— Слушай, Джим, това е последният ти шанс. Бил си в бара следобед. Тогава там не е имало много хора. Нали така?
— Май да.
— Тогава кой е взел шапката ти? Затвори си очите. Представи си какво е станало.
Тръсдейл стисна клепачи. Шерифът зачака. Мина известно време, преди Тръсдейл да отвори зачервените си от плач очи:
— Хич даже не помня да съм я носил.
Баркли въздъхна:
— Подай ми чинията и внимавай с ножа.
Тръсдейл промуши между решетките чинията заедно с поставените отгоре прибори. Каза, че му се пие бира. След кратко колебание Баркли облече тежкото си палто, сложи си шапката и отиде за бира в „Зар хвърли и спечели“. Собственикът на погребалния дом Хайнс тъкмо допиваше виното си. Двамата излязоха заедно на студа.
— Труден ден ни чака утре — промърмори шерифът. — От десет години не е имало бесене и ако извадим късмет, няма да видим такова нещо през следващите десет. Дотогава ще съм излязъл в пенсия. Иде ми още сега да напусна.