Град на остриета

— Генерал Малагеш, добре ли сте?

Разбира се, отговорът е „не, изобщо не съм добре“. Тя не може да проумее какво става, но явно до нея някак стигат откъслечни мигове от чужд живот — обичайно всекидневие на някогашни воортяштани, колкото и да е гнусно в нейните очи.

Да не са халюцинации? Да не се е разболяла? Изведнъж смущаващите рисунки на Чоудри по стените на стаята изглеждат много по-лесни за разбиране.

— Сигурно… — Тя преглъща. — Сигурно е от промяната в налягането.

Панди мълчи. Тя го поглежда. Изражението му е твърде особено.

— Какво има, старши сержант? — пита Малагеш.

— Нищо. Искате ли да продължим огледа?

Изобщо не ѝ се иска, но знае, че трябва.

Двамата вървят по тунелите с изровени стени. На едно място фенерите свършват.

— Работата в този участък приключи отдавна — подхвърля Панди и откача фенер от тавана.

— Чух, че сте намирали долу някакви останки, на които не им е мястото тук — подхвърля Малагеш. — Някой проникнал и палил огън.

— Да, намерихме следи от малък огън.

— Къде е това място, старши сержант?

Панди я води към малък нисък тунел. Трудно е да се различи нещо в сумрака, но подът и стените изглеждат опушени.

— Тук е, струва ми се — казва той.

Малагеш протяга ръка, Панди ѝ дава фенера, тя кляка и се взира отблизо в тъмните петна. Не открива нищо особено в самото място — поредния тунел като десетки други, които вече е видяла. Има пепел и съсухрени листа в браздите и ямичките по пода, но и те не ѝ подсказват нищо. „Може да са били увити в зебло и запалени…“

— Предполагам, че сте проверили и претърсили навсякъде заради това? — пита тя.

— Да, направихме го. Проверихме оградите и всички тунели, госпожо генерал. Няма никакъв друг начин да се влезе и излезе освен откъм крепостта.

Малагеш сумти. За нея е ясно, че Чоудри е била тук. Промъкнала се е някак. Като агент на министерството е била обучена на какви ли не хитрини и методи за заблуда, за които Малагеш дори не подозира. Може да е изнудвала някого от охраната или пък е умеела да проникне през оградите, без да остави никакви следи. Малагеш е виждала Шара да си служи в Баликов с такива похвати, че вече нищо не би я учудило.

— Е, и аз си тъна в неведение като вас. Май вече разгледах всичко, което може да се види тук.

Тръгват обратно през тунелите. Тя не се е усетила досега колко са вървели: тунелите криволичат безкрайно и скоро губи представа дали се движи нагоре или надолу.

— Чух слухове за воортяштанска гробница някъде тук — казва по едно време. — Май не сте открили такива следи?

— Не-е… — проточва Панди. Като че ли едва сдържа смеха си. — Не бих казал, че съм виждал такова нещо.

— Значи няма каменни стени или сводове?

— Няма. Скала, после още скала. Разбирам, че след онова в Баликов всеки ще е нащрек за загадъчни подземия. Но това би се разчуло тутакси, госпожо генерал.