Водосрез
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Сиела“
- ISBN: 978-954-28-2028-4
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Водосрез». Краткое содержание книги:
Анхела вдигна ръце в знак, че се предава.
— Не те съдя!
Хулио се изсмя цинично:
— Да бе, мамка ти, хич… — пак си погледна телефона и го пъхна в джоба си. — О, и между другото? Да ти го нашибам, ако смяташ, че ме е грижа какво си мислиш за мен.
— Така било, значи? Нищо ли не си ми приготвил за довиждане? Целувчица за сбогом? Някакви други сведения, които трябва да знам?
— Ами че да. Всякакви лайна имам. Имам хубави седмични доклади кого са повишили във „Финикс Уотър“. Декларации за предшестващи водни права ми излизат и от ушите. Имам доклади за плановете за обезсоляване и химическо филтриране на градското водохранилище, което си е шибано нарко бълнуване. Имам доклади, че „Кока-кола“ се кани да се оттегли от чисто новия си бутилиращ завод, понеже е по-евтино да праща от Кали, и няма значение какви пари им тика Финикс, за да останат. Имам и доклади колко надълбоко е потънала към момента река Верде. Имам флашки, пълни с неща за теб, и мога да ти кажа, че нищо от снесеното от Вос не си е струвало да умре за него. Всичко това са бюрократични щуротии.
— Значи, не смяташ, че водните права, които е издирвал, са истински?
— Смятам, че хич и не ми пука. Това място е мъртво и се махам оттук. Единствената причина да остана толкова дълго, е, понеже си ми приятел.
— Ами да — кимна Анхела. — Схванах вече.
Чувстваше се остарял, като гледаше Хулио толкова променен спрямо онова, което познаваше от едно време. Бяха работили заедно надолу по Пекос и по Ред ривър в Оклахома. Бяха заедно и в Арканзас, за да се уверят, че източните градове по Колорадо ще си трупат сланинка и няма да се пробват отново върху водата от другата страна на планините, от която зависеше Вегас. Доста бяха поработили заедно. Но сега Хулио се държеше като пребито псе, което си умира да се свие или да избяга.
Анхела реши, че не съжалява, задето той си тръгва.
След заминаването на Хулио отново отвори таблета си и се върна към журното, все още опитвайки се да напипа пулса ѝ. Като всички амбициозни журналисти тя дори беше написала няколко книги.
Първата не беше нищо специално. Типично колабиращо порно — проследяване на разпада на един квартал. Пресъхването на кладенците и отказът на Финикс да прокара водоснабдяване, което да ги издържа. После взривяват ЦАП и водата в целия град спира за известно време, това хвърля всички в паника, а Луси Монро е била на правилното място да документира случващото се.
Анхела беше виждал предостатъчно журнота да вършат подобна работа; лесно е да подхранваш интереса на външните хора към колабиращ град. Евтин начин да цедиш сълзи. Мастурбационен материал за първолаци.
Единствената разлика между Финикс и дузина умиращи градове в Тексас и Алабама, а и всеки един крайбрежен град по света беше, че Финикс бе получил удари не само от промените в климата, прашните бури и сушата, но и от град съперник.
Анхела се наслаждаваше как пръстът на Луси прекарва доста време, насочен към Вегас. Кейтрин Кейс си имаше място в президиума заедно с ВМЮН и подозрителните обстоятелства около бомбардировката на ЦАП.
Не беше особено задълбочен труд. Доста хора правеха профили на Кейс. Кралицата на Западната пустиня, Кралицата на река Колорадо, такива работи. И много хора забелязваха, че когато ЦАП изгърмя, Лас Вегас незабавно спря да излива вода от „Мийд“, поддържайки нивото на язовира точно над тръба №3.
Анхела беше доволен, че Луси е схванала всяко малко парченце от тайния му свят правилно, но колабиращото порно вървеше по петак за кило, честно казано.
Втората книга обаче… Тя беше нещо съвсем различно. Втората книга беше задълбочена.
Убийствена книга. Книга труп.
С години след цедилката за сълзи Луси не беше писала нищо и се беше променила като автор. Това беше Финикс, за когото на всички е спряло да им пука. Ето ви го града, където процентът на убийствата доближава нивото на раждаемост в Картелните щати. Ето ви го града, където хората просто се предават и продават децата си. Имплозионно порно на съвсем различно ниво и поне доколкото Анхела можеше да определи, Луси беше затънала до шия в него.
Преди това бе стояла отстрани и бе описвала нещата. Сега всичко идваше лично. Беше по-скоро дневник, който е водила нощно време. Горчиво. Сурово. Разголено и интимно. Пълно с лудост, мъка и разочарование. Такъв тип дневник, какъвто човек на неравния ръб на здравия разум държи и пише между смените на „Текате“ и текила.
Тя се давеше. Анхела го виждаше в страниците. Беше се внедрила толкова дълбоко, че градът я теглеше към дъното. Хулио беше достатъчно умен да се измъкне и да не умре за Финикс, но тази журно…