Водосрез
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Сиела“
- ISBN: 978-954-28-2028-4
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Водосрез». Краткое содержание книги:
— Ще се въздържа.
Хулио го погледна притеснено:
— Ако се каниш да стоиш някакво време тук, по-добре се научи как да си прекарваш качествено. Тексаските чукалки, те за един душ са готови на почти всичко.
— Да си чувал за Луси Монро? — Анхела вдигна таблета си и показа на Хулио снимката.
— Така ли се казва журното ти? — партньорът му прибра клубната карта.
— Изписала е един тон за този Джеймс Сандерсън, дето е очушкан с Вос.
— Пише сензационни дивотии за окървавената преса, не се съмнявам.
— Не — Анхела поклати глава. — Не хапе по наркотата и изтезанията изобщо. Направо на водата е отишла. Това хлапе Сандерсън определено е било във „Финикс Уотър“. Някакъв техен адвокат.
— Като Бракстън?
— Надали е бил толкова важен, не мисля. По-скоро е ръчкал хартийките. От онези типове, дето ровят в общинските архиви за документите, които Бракстън ползва по време на дело… — Анхела се намръщи. — Сандерсън плюс твоя човек Восович. Няма начин две накълцани еднакво тела да са съвпадение. Не и с тези калита, дето налазиха труповете.
Той обърна таблета си, за да види Хулио онзи от „Финикс Уотър“ — истинска снимка, която нямаше общо с деформираното лице от моргата.
— Познаваш ли го? Дали Восович не го е държал на каишка? Мислех си, че може би твоят човек го е ползвал за разузнаване или нещо подобно.
Хулио проучи снимката и поклати глава.
— Сигурен съм, че никога не съм виждал този тип. Но както казах, Вос през последните няколко седмици се държеше много потайно. Не спираше да ми повтаря, че е напипал нещо, което струва големи пари. Но не искаше да издаде подробности — той огледа пак снимката. — Просто смятах, че момчето напира за допълнителни кинти… — изсмя се. — Толкова бях ядосан, че се намърдва за голяма печалба, а аз съм заседнал тук и се гърбя на заплата за Кейс. А сега той е мъртъв, а аз тръгвам за Вегас. Как ти се струва иронията в случая?
— Лайната са иронични определено.
Хулио многозначително изгледа Анхела.
— Ако си умен, ще се махнеш оттук заедно с мен.
— Работата още не е свършена.
— Дявол го взел. Работата — Хулио изсумтя раздразнено. — Не мисли, че ще ти се отдаде възможност да извъртиш някой екшън в стил Релик Джоунс. Дошъл си и си подушил наоколо. Готов съм да се закълна пред всекиго… — той посочи към вратата. — Така че хайде да се махаме и двамата. Кейс няма да ни проверява домашното, я. Отиваме си вкъщи и ѝ казваме, че каквото и да е убило Восович, е било мираж. Минало — погребано. И не свършваме под формата на восбургери.
Анхела вдигна очи от поредната статия на Луси Монро — жлъчни хиляда думи по повод случвалото се в полицейския участък във Финикс и по-точно за ченге, гризнало куршума преди няколко години. Жената си беше истинска хладнокръвна разобличителка.
— Къде отидоха твоите guevos? — попита Анхела. — Едно време имаше топки. Топки като за голям дърт бик, колкото юмрука ми на размер. Que malo, кофти работа. Какво, мамка му, е станало с теб?
— Прекалено много време прекарах в тази каца с лайна, ето това стана. Ако постоиш достатъчно дълго тук, долу, и ти ще се заразиш. Хората тук, те умират без шибани причини. Казвам ти, това не ти е някакъв шибан епичен сериал с Тау Окс. Тук cholobis шибат тексасците, та да си вдигнат имиджа. Пери-веселяците ги бесят на надлезите. Малките дечица гризват дръвцето, понеже някой си изтървал нервите след буря. Днес си купуваш бутилка текила в тъмната зона, утре някакъв изгорял от слънцето десетгодишен тексаски пънкар ти пръска мозъка до най-близкия банкомат. Пълна лудница е тук. Дори кореняците зонъри вдигат белия флаг. Виждам го през цялото време в данните си. Политиците си прибират подкупите, за да могат да си позволят хубава виличка в Калифорния. Използват ченгетата да откарат журнотата в пустинята, когато започват да задават въпроси. Сериозно говоря, половината щатски депутати имат „ваканционни“ домове във Ванкувър или Сиатъл и се грижат да си осигурят специални визи за пътуване, та да могат да се разкарат от щата. Този град се разпада по шевовете, хората започват да му глозгат костите и ти се опитваш, разбираш ли, да изнамериш причините за поредния труп от многото.
— Два трупа всъщност.
— Оф, chingada… — Хулио поклати глава. — Не. Няма значение. Десет към едно, че Вос и твоят Джей-Джей Самсонайт или какъвто, майната му, беше, са нахранили някакви cholobis по клубовете и просто са им видели сметката. Тук, долу, въобще не става дума за топки. Просто си е адска дупка за евтини дроги от Хуарес72, евтини тексаски задници и евтини ирански куршуми.
— Хулио, когото познавах, щеше да го нарече рай.
Хулио направи гримаса:
— Подиграваш се, понеже още не си попадал в престрелка между аризонското опълчение и онези откачалки пери-веселяците. След това и ти ще гледаш различно на нещата.
72
Става дума за картела „Хуарес“, основан в едноименния град в Мексико. — Б.пр.