Водосрез

Казанчето в тоалетната избълбука. Хулио излезе от банята. Закопчаваше си колана.

— Все още ли гледаш тая гадост?

— Харесва ми — обясни Анхела. — Копелето има душа… — Тау Окс имаше белези. Беше преживял проблеми. Опита се да обясни: — Има дълбочина.

Не бяха много актьорите, които изглеждаха реални за Анхела, и беше ясно като бял ден, че никой от играчите не познаваше света, в който действаше той, но Тау Окс… Когато играеше тексасец, човек усещаше искреност. И Анхела беше минал през месомелачката. Когато Кейтрин Кейс го извади от ада, имаше нужда от прераждане и тя му го даде.

Втори шанс. Може би точно това му харесваше на тоя cabron.

— Какво разправят за онази мацка от моргата? — попита Хулио.

— Е, определено не е „кървава“ вестникарка. Истинска журналистика прави — обясни Анхела. — Има доста статии.

Не каза, че му се струва особено позната. Когато я беше видял в моргата, усети как го разтърсва светкавицата на разпознаването, и което беше по-притеснително, тя го накара да я пусне, когато всъщност трябваше да я сграбчи и да се опита да я разпита по-подробно. Като същински глупак я беше оставил да си отиде, а сега се налагаше да я докопва отново.

Срамна работа.

— В тлъстите издания е. „Гугъл/Ню Йорк Таймс“. ВВС. „Киндъл Поуст“. „Нешънъл джио“. „Гардиън“. Разни зелени боклуци. „Хай каунти нюз“. Други такива. Пише много за това как Финикс сдъвква хората. Има си и хаштагове. Публикува много във #PhoenixDowntheTubes. Пада си един вид негова кралица.

— Тя прави #PhoenixDowntheTubes? — Хулио за момент се заинтригува. — Този е от доста яките. Малко като #BodyLotty. Чел ли си някога #BodyLotty? Направо луда работа. По-добро дори от вестничетата с кръвчицата.

На екрана на телевизора Тау Окс тегли куршума на последния гангстер. Приглушен гръм. Кръв по прахоляка.

— Бая трупове има за описване — отбеляза Анхела.

— Повярвай ми — отвърна Хулио, — това ще излезе по-голямо и от Ню Орлиънс… — той вдигна телефона си. — Лоша новина за loteria обаче. Мисля, че изкарахме петстотин юана за „над сто и петдесет“, но още нямам потвърждение. А сега онези нещастници не щат да обявяват бройката. Сърдят се, че не били сигурни как трябва да ги броят, докато копаят нови от пустинята… — той недоволно погледна екрана на телефона си. — Става ти ясно, че е време да се махаш отнякъде, когато дори проклетата loteria не бачка… — пъхна устройството в джоба си. — Майната му. Да имаш нужда от нещо друго, преди да хукна на север?

— Прегледа ли нещата на другия тип?

— Аха — Хулио отиде до мястото, където беше захвърлил всичко, конфискувано от торбичките с вещите на труповете. — Тук няма нищо… — той се ухили и вдигна една златна карта. — Освен ако не искаш да влезеш в „Апокалипсис сега!“ и да провериш колко анонимен кеш е спестило нашето мъртво хлапе. Може да стигне за купон.